Клем ми подаде подплатената с олово дреха за претегляне. Изгледах търпеливото му, набръчкано лице и си помислих; „Не, не си ти.“
В известен смисъл бе подло да го подозирам само защото Клем чуваше всичко и всяко по-значително нещо, което се вършеше по състезанията, не можеше да избяга от вниманието му. Някои от момчетата го наричаха „оракул“…
Дружески удар по гърба прекъсна разсъжденията ми.
— Търсач, стари ми врабецо, как върви детективската работа? — викна Сенди, като спря, закрепил седлото си на едно коляно, докато разкопчаваше подпръга. — Как е Шерлок Холмс тия дни?
— Пенсиониран — усмихнах се.
— Вярно? След такива първокласни резултати?
— Връщам се към конните надбягвания. Това не е толкова рисковано.
Дружелюбният поглед на Сенди се спря на белега на бузата ми.
— Добре дошъл при малките си илюзии, човече — каза той. — Ще си промениш мнението, когато си потрошиш толкова кости, колкото аз. — Той намота подпръгите около седлото и с каска, бутната силно назад на главата му, продължи да говори с веселия си глас, който караше главите да се обръщат като към магнит, и продължи пътя си.
От съблекалнята виждах добре гърба на Дейн, обърнат напълно и съзнателно към мен. Докато беше говорил с някого, ни бе зърнал с Кейт, когато се връщахме от паркинга на конските фургони. Добре беше огледал блесналите ни лица, преди да разберем, че ни вижда, и нямаше нужда да му обясняваме. Поздрави Кейт с две къси изречения, но на мен не каза и дума.
Минах зад неподвижния му гръб и излязох на поляната пред конюшните. Той ме последва. Пит тренираше двата коня, които яздехме, и двамата трябваше да идем при него.
Пит радостно подскочи:
— Алън, Кейт ми каза новината. Поздравления!
Дейн му отправи леден поглед и той забързано започна да коментира гонките. Заприказва за ездата на Дейн и аз се разсеях.
На десетина метра от нас стоеше непоклатим Клифърд Тюдор и местеше пура из устата си, обяснявайки нещо на своя жокей и треньор. Странно, помислих си, колко пъти съм се срещал с този човек. Наблюдавах го как прави отсечени жестове с мургавите си ръце, за да подчертае мисълта си, и мярнах младия жокей, наследникът на Джо, да мръщи чело силно разтревожен.
После погледът ми спря на сър Кресуел Стамп, който наблюдаваше как недружелюбният му син Дейвид се качва на седлото, преди да заеме съдийското си място в трибуната на комендантите. Около него имаше група от притежатели на коне и треньори, които обсъждаха планове, споделяха надежди, даваха указания на жокеите си (и контрауказания) и пресмятаха за последен път залозите.
Познавах толкова много хора. И толкова много харесвах. Кой от тях… не беше това, което изглеждаше?
Пит ми помогна да яхна Лъч и мигом се оказах на тесния му гръб. Махнах на Кейт, която стоеше до перилата на парадния ринг, и поех в лек тръс към стартовата позиция.
Наблизо бързо мина Дейн и обърна глава към мен.
— Да пукнеш — каза със студен поглед той, като дръпна юздите на коня си, за да ме отмине и да не мога да отвърна. Оставих го. Или беше пийнал повече, или съвсем не; и в двата случая не можех нищо да направя.
В гонката участваха единайсет бегачи. Обикаляхме в кръг, докато помощникът на мъжа, който обявяваше старта на състезанието, проверяваше и затягаше подпръгите, докато най-сетне дадоха сигнал за готовност. Сенди поиска разрешение да слезе от коня, за да затегне седлото си, което бе мръднало малко встрани. Онзи му даде разрешение, като погледна часовника си и каза на Сенди да не се мае много. Този мъж най-много от всичко мразеше да забавя стартирането и се заяждаше и за най-малките подробности и закъснения.
Сенди разкопча подпръгите, нагласи седлото и ги стегна отново. Зяпах към него, вместо да се съсредоточа изцяло върху Лъч, така че това, което стана, беше изцяло по моя вина.
Един помощник плесна под носа на коня ми белия флаг, с който трябваше да сигнализира, че всички са готови за старт.
Моят скачач — новобранец очевидно — се стресна и се вдигна на задните си крака като циркаджийски кон, извъртя се и ме хвърли на земята. Паднах почти на гръб, размахвайки крака и ръце, и видях как Лъч вдига копита и се спуска напред по пистата.