— Благодаря! — успях да извикам, докато намествах крак в люлеещото се стреме.
Недалеч след завоя бяха поставени следващите препятствия и аз се опитах да балансирам себе си и коня, преди да се отправим към тях. Когато излязохме от завоя, слънцето блесна право в очите ни, но щом извихме леко, то ни дойде откъм дясната страна. Като погледнах дали Сенди е още край мен, слънцето ме заслепи и за секунда не можех да видя нищо. Но той беше там. Видях го като черен силует в ярката слънчева светлина.
Помислих си, че в един такъв ясен слънчев ден както при тази гонка слънцето блестеше ярко и в лицата на зрителите и за тях беше доста трудно да забележат какво става в отдалечения край на хиподрума. Каквото и да направеше Сенди, бе сигурен, че комендантите нямаше да го видят.
Спечелих един-два метра пред Сенди и Дейн при следващото препятствие, но през рамото си дочувах как Сенди цъка с език на коня си, за да го накара да забърза, и след няколко скока отново се озова край мен. Сянката му падна върху раменете на коня ми.
Внезапно замахна с ръка; в действителност не бях готов за това, което стори. Замахна с дясната си ръка и ме удари с камшика си за езда. Приведох се рефлективно, макар че въобще не забелязах камшика. Силният удар попадна в каската ми малко над козирката и я свали от главата ми. Тя се изтъркаля някъде из треволяците край пистата.
По-скоро почувствах, отколкото видях, че Сенди се готви за втори удар. Взех с лявата си ръка юздите и моя камшик и когато замахна, вдигнах дясната. По-скоро с късмет, отколкото с ловкост пръстите ми хванаха дръжката и аз я дръпнах и извих с цялата сила на отчаянието.
Почти го повалих от седлото и вече ликувах, но в един ключов момент той остави дръжката в ръката ми и успя да си възвърне равновесието. Облекчен, конят му се отдалечи от мен, като освободи известно пространство, и аз погледнах с надежда през рамо, за да видя идват ли други състезатели между нас. Но повечето бяха минали напред и наблизо нямаше никого. Хвърлих камшика на Сенди встрани.
Пред нас се изпречи следващото препятствие. Опитах се да стоя далеч от парапета и да ускоря Лъч, но същевременно забелязах, че Сенди отново бе почнал да ме приближава със значително по-голяма бързина.
Конят ми прескочи прилично бариерата. Сенди вдигна коня си в чудовищен скок и когато стъпваше на земята, се оказа точно пред мен.
Лъч се удари в перилата.
По някакво чудо не падна. Отърси се, поколеба се и продължи в галоп. Кракът ми, който бе попаднал между него и перилата, беше напълно вцепенен. Погледнах надолу: все още беше наред, макар че вече не го чувствах като мой. Около коляното коприненият ми брич беше разкъсан и в новите ми, извънредно скъпи състезателни ботуши, правени по поръчка, зееше триъгълна дупка.
Най-нелогично това ме ядоса много.
Сенди беше няколко дължини напред и не беше успял все още да забави коня си. Дейн дойде откъм дясната ми страна и се зарадвах да го видя.
— Какво, по дяволите, става? — изрева той. — На какво си играе Сенди?
— Не си играе — извиках в отговор. — Иска да ме изхвърли.
— Защо? — викна Дейн.
— Работил е за Джордж Пен. Изкарвал е много пари. Сега не. Проклина ме — виках на пресекулки, а вятърът носеше думите от устата ми и ги размяташе зад гърба ми.
— Логично — викна Дейн.
— Аха — съгласих се. Погледнах към него, но сега той беше срещу слънцето и не можех да видя изражението му ясно. Ако ме мразеше много заради Кейт и продължеше започнатото от Сенди, който в момента не бе край мен, нямах никакъв шанс. Можеше да кръжи около мен и да ме атакува също както и Сенди.
Препускахме мълчаливо към следващото препятствие, последното на далечната страна. Сенди бавно намаляваше, за да ме изчака.
— Алън? — провикна се отново Дейн.
— Да? — викнах в отговор.
— Искаш ли да дадеш на Сенди от неговото лекарство?
— Аха — креснах внезапно без колебание. Това беше нещо ужасно и ако комендантите ме видеха, щях да загубя разрешителното си; но ми бе дошло до гуша от нахаканите здравеняци на чичо Джордж.
— Ще му мина отвън — викна ми Дейн. — Ти яздиш откъм мен. После се отдръпвам и го оставям между теб и перилата. О’кей?
Кимнах. Опитвах се да предвидя следващите ходове. Ако смъкнех от седлото Сенди, нямаше да посмее да се оплаче на комендантите; аз, както самият той твърдеше, нямах достатъчно доказателства за пред полицията. Щеше да бъде едно измъчено съглашение. А падане за падане изравняваше точките.