Стомахът ми, който винаги се обръща при телепорт, вече се беше успокоил достатъчно, за да се притесня, че Лойош бе твърде далече, когато телепортът се задейства. От друга страна, какво можеше да направи той? Стигнахме до една врата в дъното на коридора и един от придружителите ми почука.
— Влизай — чу се приглушен глас отвътре и той отвори вратата. Торонан беше шефът ми, един вид. Тоест моят район влизаше в неговия и той получаваше парче от всичко, което правех. В замяна на това не бях притесняван от никой, който би се опитал да пробие в моя район, и разполагах с предимствата на Джерегската връзка в двореца. Кабинетът му не беше нито особено впечатляващ, нито се набиваше на очи. Нямаше мишена за ножове като мен, нямаше псиотпечатъци на семейството му или пейзажи с леко заоблени хълмове, по които щастливи текла копаят с мотики по нивите. Само един шкаф за книги с грижливо подредени няколко папки, дървено бюро с лъскав плот и спретнато подредени пачи пера в единия край, мастилница, хартия и преса с попивателна в другия, един поднос с мезе в десния ъгъл, кана вода и полупълна чаша до нея, бутилка бренди с шест чашки близо до каната. Друг стол нямаше, въпреки че в помещението имаше място за още няколко. Прозорци също нямаше, но това не беше изненадващо. Джерегският обичай забранява убийство в и около нечий дом; нищо не казва обаче за нечие работно място.
Самият Торонан беше дребен, с нервен поглед, с почти невидими очи и тънки устни. Поведението му можеше да накара човек да си помисли, че е слаб и безвреден, какъвто не беше. Когато влязох, той стана, постави някаква папка в книжния шкаф и ми кимна да седна. Седнах, той също, след което кимна на придружителите ми. Те излязоха и затвориха вратата. Хареса ми това, че прибра папката, над която работеше — някои обичат да се правят на важни, като не ти обръщат внимание известно време.
— Знаеш ли, можеш да поръчаш да ти сложат колелца на тоя стол, за да се изтъркулваш до рафта, без да ти се налага да ставаш — казах. — Аз така правя. Спестява време, нали разбираш.
— Не. Това е единственото упражнение, което правя напоследък — отвърна той. — Гласът му беше плавен и дълбок, като на бард. Винаги ми се е искало да го чуя как пее.
— Разбирам.
Той закова очите си в мен. Това, че вратата беше откъм гърба ми, будеше неприятни чувства. Обикновено не ме притеснява, тъй като повечето пъти Лойош е с мен.
След малко той поклати глава.
— Колко време мина, баронет? Три години, откакто работиш за мен?
— Толкова някъде.
Той кимна.
— Печелеше съвсем добре, копчетата ти винаги бяха лъснати и не си разливал вино, когато сервираш. Имаше хора в организацията, които ги изнервяше, че някакъв източняк се опитва да ръководи територия, но аз им виках: „Дайте му възможност на момчето, да видим какво може“ и ти се справяше съвсем добре.
Това като че ли не изискваше отговор, затова изчаках.
— Разбира се — продължи той, — имаше и малки неприятности от време на време, но доколкото мога да преценя, не ги започваше ти. Не си бил прекалено алчен и не позволяваше да ти се качват на главата. Парите постъпваха редовно, счетоводството ти беше балансирано. Това добре.
Отново замълча. Отново изчаках.
— Но напоследък — продължи той — чувам неща, които не ми харесват. Да имаш някаква представа какво чувам?
— Чул си, че преяждам на вечеря? Не е вярно, шефе. Аз…
— Не се опитвай да ми се правиш на смешен. Чух, че имаш връзки с някаква група източняци, които искат да докарат преждевременно управлението на текла или може би искат направо да отхвърлят целия Цикъл, или нещо от този род. Подробностите не ме интересуват. Но тези хора, техните интереси не съвпадат с нашите. Дотук ясен ли съм?
Загледах се в тавана. Мъчех се да си избистря нещата. Факт беше, че аз самият всъщност нямах нищо общо с тези хора, само дето жена ми се падаше една от тях. Но от друга страна, нямах никакво желание да се обяснявам, така че казах:
— Да ти кажа честно, смятам, че тези хора са съвсем безопасни сбърканяци.
— Империята не мисли така — каза той. — И има някои хора над мен в организацията, които също не мислят така. И има някои, които искат да знаят какво правиш ти при тях.
— Току-що поех интересите на Херт в Южна Адриланка — отвърнах. — Защо да не отпуснем малко, да видим как ще изглеждат доходите и тогава да решим?
Той поклати глава.
— Това не можем да го направим. Имперските ни връзки съобщават, че… все едно, не е нужно да знаеш подробностите. Трябва да се погрижим никой в организацията да не се забърква с тези хора.