— Сетра Лавоуд.
Всички станахме. Сетра влезе, поклони се леко и се настани между Алийра и мен. Винаги предпочиташе да я представят без титли — част от мистиката й, предполагам, но не можех да кажа дали е искрено, или преднамерено. Ако още не сте я срещали, представете си, ако можете, висока драгарка, облечена в черна блуза с бухнали ръкави, стегнати плътно около китките, черен панталон с крачоли, затъкнати във високи до прасците черни ботуши, сребърна верижка, от която виси талисман, изобразяващ драконова глава с два жълти скъпоценни камъка за очи, и две дълги сребърни подрънкващи неща, висящи от ушите й, които проблясват при всяко движение. Имаше високите, резки скули на Господар на дракони и острото чело на дзур. Очите й, скосени нагоре като на Господар на дзури, бяха тъмни и хлътнали, а когато надникнеш в тях, винаги изпитваш опасността да се изгубиш в хилядолетната й немряща памет. Ледоплам, с черната му дръжка на черния фон, предизвикваше ек в ума ми. Сетра беше вампир, чародей, воин и държавник. Силите й бяха легендарни. Понякога си мислех, че ми е приятелка.
— Обсъждате войната, предполагам? — каза Сетра.
— Допреди малко — отвърна Мороулан. — Имаш ли новини?
— Да. Грийнери е сключил съюз с остров Елди.
Алийра и Мороулан си размениха погледи, които не можах да разгадая, след което Мороулан каза:
— Това е твърде изненадващо, предвид историята им.
Сетра поклати глава и каза:
— Всъщност те не са били в съюз от Междуцарствието.
— Последния път, когато воювахме с Елди — каза Алийра, — Грийнери беше на наша страна.
— Да — каза Сетра. — И заради това изгубиха половината си флота.
— Флота ли? — каза Мороулан. — Че те имат ли флота?
— Имат много рибарски лодки и повечето от тях стават за дълги плавания. Рибарите им стават флотата, когато се наложи.
— Имат ли постоянна армия? — попита Алийра.
— Нищо сериозно — казах аз.
Двете ме изгледаха. Замълчах си и Мороулан се окашля и рече:
— Елди има.
— Изглежда странно — казах, — да си въобразяват, че могат да спечелят срещу Империята.
— Може би — каза Алийра — се надяват, че няма да се стигне до война.
— В такъв случай са глупави — каза Мороулан.
— Не е задължително — каза Алийра. — В миналото не са се справяли зле. Имало е девет войни с Елди и…
— Единайсет — каза Сетра. — Дванайсет, ако включим и първото нашествие на драгарите, но предполагам, че не би трябвало да го включваме.
— Все едно — каза Алийра. — Империята никога не е спечелвала решително. Ако беше, щяха да са част от нас.
Мороулан махна пренебрежително.
— Винаги са претърпявали по-големи щети от нас.
— Не винаги — възрази Алийра. — Нападнаха ни по време на бунта на Пепелява планина и трябваше да преговаряме за мир. Заради това поражение един наш общ предтеча беше обезглавен, Мороулан.
— Ах, да. Спомням си. Но като изключим това…
— А по време на петнайсетото управление на исола нападнаха отново и трябваше да търсим мир.
— По това време имаше война с Изтока.
— Е, добре, стига да не ни отвлече нещо…
— Така — прекъсна ги Сетра. — Какво все пак става в Южна Адриланка, Влад?
Първо Мороулан, а после и Алийра замълчаха и ме погледнаха, осъзнали важността на думите й.
— Добър въпрос — казах аз. — Самият аз тъкмо се чудех.
Между моите биячи и бодигардове има един тип с прякора Пръчките, заради любимото му оръжие. Повиках го в кабинета си и го накарах да седне. Седна, изпружил дългите си крака и видимо отпуснат. Пръчките винаги изглежда отпуснат. Дори когато е в акция, както имах възможност да наблюдавам отблизо по време на един скорошен инцидент, на който сега не искам да се спирам, никога не изглежда забързан или изнервен. Казах му:
— Веднъж ми спомена, че си свързвал музиканти с гостилници, които търсят музика.
Той кимна.
— Имаш ли още връзка с този бизнес?
— Не точно.
— Познаваш ли други в бизнеса?
— О, да. Десетина души. Държат го много затворен.
— Кажи няколко имена.
— Има една жена, Айси. С нея обаче не бих работил.
— Защо?
Той сви рамене.
— Тя като че ли никога не знае какво точно прави. А когато го прави, никога не обяснява на музиканта. Разправят, че много лъже, особено когато свива от комисионата.
— Добре. Друг кой?
— Има и един тип, Фент. Не лъже толкова, но е почти толкова некомпетентен и взима два пъти повече от всеки друг. Държи по-долните кръчми. Устройват го.