— Точно.
— Защо искаш да го направиш?
Спрях да крача, колкото да го погледна в лицето и да видя дали има някаква нотка на хумор. Реших, че няма.
— Тя ме измъкна.
— Защото беше единственият начин да те освободи.
— Е?
— Бих предложил, с Империята, най-напред да опитаме други методи. Бившата й партньорка е Наследничката, в края на краищата.
За това не бях помислил. Позволих на Мороулан да ми налее вино и го изпих, без да му усетя вкуса. После казах:
— Е?
— Какво „е“? — каза Мороулан, но Алийра разбра, извини се и излезе. Седнах и зачаках. Не проговорихме, докато Алийра не се върна, може би след десет минути.
— Ноуратар — каза тя — ще направи каквото може.
— И какво е то? — попитах.
— Храня голяма надежда.
— Тя знаеше ли?
— Че Коути е арестувана? Не. Изглежда обаче, че в квартала на източняците е имало големи неприятности и тази група, в която е била тя, е много вътре.
— Знам.
— Всъщност има няколко такива групи из цяла Южна Адриланка и Императрицата се безпокои от разрушителния им потенциал.
— Да.
— Но Ноуратар има известно влияние. Ще видим.
— Да.
Умислих се, забил поглед в пода между краката си, докато Лойош не каза: „Внимавай, шефе“ и в същото време Алийра попита:
— Коя е „тя“ и кой е „той“?
— А?
— Току-що каза нещо защо тя искала той да умре.
— О! Не съм усетил, че говоря на глас.
— Не че говореше, но излъчваше мислите си толкова силно, че все едно го каза гласно.
— Предполагам, че съм се разсеял нещо.
— Е, коя е тя?
Поклатих глава и отново се замислих, като този път внимавах повече. Мороулан четеше, Алийра галеше една сива котка. Довърших чашата и отказах повече вино.
— Обяснете ми — казах на глас, — откъде идват боговете?
Мороулан и Алийра ме погледнаха, после се спогледаха. Мороулан се окашля и заговори:
— Зависи. Някои всъщност са дженоини, оцелели при възникването на Великото море на хаоса. Други са техни слуги, които са успели да се приспособят при появата му и да използват енергията му, било докато е ставало, било през следващите хилядолетия.
— Някои — добави Алийра — са просто магьосници, които са успели да станат безсмъртни и са добили силата да съществуват на повече от една плоскост едновременно.
— Е добре — казах аз, — по какво тогава се различават от демоните?
— Въпрос само на интерпретация — каза Мороулан. — Демоните могат да бъдат призовавани и контролирани, боговете не могат.
— Дори от други богове?
— Правилно.
— Значи, ако един бог може да контролира друг бог, то този бог се превръща в демон?
— Точно така. Ако можехме да го научим, щяхме да говорим за този бог като за демон.
— Изглежда много субективно.
— Така е — каза Алийра. — Но все пак е съществено. Щом един бог е просто сила, притежаваща личност, има голямо значение дали може да бъде контролиран, не мислиш ли?
— А Властелините на Съда?
— Какво имаш предвид?
— Те как се оказват там?
— Война — каза Мороулан. — Или подкупи, или приятелство с други богове.
— Защо го искат?
— Не знам — каза Мороулан. — А ти, Алийра?
Тя поклати глава.
— Защо са тези въпроси?
— А, просто колкото да си говорим нещо — излъгах.
— Да не би да искаш да станеш бог? — попита ме Мороулан.
— Не особено. А ти?
— Не. Не държа много да бъда отговорен.
Изсумтях.
— Че те пред кого са отговорни?
— Пред себе си, един пред друг.
— Вашата богиня-демон не изглежда особено отговорна.
Алийра трепна, едва не се изправи и ръката й почти посегна към Пътедир. Отстъпих назад.
— Извинявай. Не помислих, че можеш да го приемеш лично.
Тя ме изгледа сърдито за миг, после вдигна рамене, Мороулан я погледна, след това отново се обърна към мен и каза:
— Все пак е отговорна. Вярно, че е непредсказуема и капризна, но възнаграждава верността и няма да накара някой свой слуга да направи нещо, което би могло да му навреди.
— А ако допусне грешка?
Той ме изгледа замислено.
— Тази опасност винаги съществува, разбира се.
Замълчах, но се замислих върху това, което ми се каза. Все още ми се струваше малко скандално да говорим за моята богиня-покровителка по този начин, все едно че ни е обща позната, за чиито сили и слабости в характера можем да си клюкарстваме просто за да ни е по-весело. Но ако това, което ми казваха, беше вярно, то тогава тя или беше започнала някакъв заговор, който щеше, наглед случайно, да оправи всичко, или нещо се беше издънило, да се изразим така, на много високо равнище.
Или пък Мороулан и Алийра не бяха прави, разбира се.