Той отиде и седна в един от столовете си. После се намръщи.
— Владимир, трябва вече да тръгваш.
— Не.
— Какво?
— Щом ти оставаш, оставам и аз. Ти също не можеш да ме накараш да тръгна насила.
— Но те ще се върнат повече.
— Така е. И с магьосници. Но и аз знам няколко трика.
— Владимир…
— Или двамата, или никой, Ноиш-па.
Погледна ме в очите, после по лицето му пробяга лека усмивка.
— Добре, Владимир. Заведи ме в този замък на елфа.
— Приготви се да ти прилошее, Ноиш-па.
— Защо?
— Телепортните магии го правят това на човеците. Не знам защо.
— Е, добре. — Той взе Амбрус, познайника си, и огледа за последен път дюкяна си. — Да тръгваме веднага, тогава.
Прегърнах го през раменете и се съсредоточих върху двора на Черен замък. Когато образът се изчисти, привлякох от силата, оформих я и усетих познатия гърч в корема си. Южна Адриланка изчезна, а стените около двора се появиха реално, точно като картината в ума ми.
Ноиш-па изглеждаше пребледнял от гаденето, но иначе му нямаше нищо. Погледах го в лицето, докато се съвземаше бавно, по-бавно и от мен, и видях как започна да осъзнава размера на двора, земята долу под нас, а после — символите по стените и огромната двукрила врата на четиридесет стъпки пред нас.
— Как може този елф да знае Изкуството? — попита той.
— Той е доста необикновен за драгар — отвърнах.
След като дядо се посъвзе, пристъпихме към портата и тя се отвори. Лейди Тилдра се поклони учтиво и каза:
— Лорд Владимир, толкова сме облекчени, че сте в безопасност, и така се радваме, че ще останете с нас. И вие, сър — вашият внук ни е разказвал толкова много за вас и с такъв възторг, че почти се бояхме да се надяваме на честта да ни зарадвате с присъствието си някой ден. Безкрайно се радваме, че най-сетне дойдохте, въпреки съжалението ни за преживените несгоди, които ви принудиха да предприемете това пътуване. Моля, бъдете добре дошли. Аз съм Тилдра.
Какво да я правиш? Тя е от дома Исола, в края на краищата.
Дядо я зяпна, отвори и затвори уста, после се ухили широко и каза:
— Харесваш ми.
И мисля, че за пръв път видях лейди Тилдра искрено трогната.
Тя ни въведе в замъка.
— Лорд Мороулан помоли да го изчакате в библиотеката. Бихте ли ме последвали?
Ноиш-па изглеждаше възхитен от великолепието на Черен замък. Вървяхме по мраморните коридори и нагоре по широкото стълбище. Амбрус също се озърташе, сякаш се мъчеше да запомни аварийния изход. Почти виждах как Ноиш-па си отбелязва наум да проучи различните статуи, картини и псиотпечатъци, покрай които минавахме. Лейди Тилдра с готовност щеше да се спира и да го остави да ги разгледа, и с радост щеше да му разказва техните истории и да му описва накратко биографиите на творците, но аз имах ужасна нужда най-после да седна.
Библиотеката на Мороулан всъщност представлява голям комплекс от стаи, тъй че беше от полза да ни покаже в коя да отседнем. Сигурно това, че книгите му не бяха подредени по теми или по заглавия, а основно според дома на всеки автор, говори нещо било за него, било за драгарите въобще. Останахме да го чакаме в най-голямата стая, която беше, естествено, пълна с книги, писани от Господари на дракони.
Тъкмо бяхме седнали и лейди Тилдра тъкмо започваше да налива виното, когато той влезе. Двамата станахме и се поклонихме, но той ни махна да седнем. Поклони се дълбоко на дядо и се изправи тъкмо навреме, та Лойош да кацне на рамото му. Роуца прелетя до Амбрус, който й изсъска, а след това се остави да го оближе по муцуната, което ме изненада.
Всички седнахме отново и лейди Тилдра ни наля вино, като първата чаша подаде на дядо. Казах:
— От името на моя дядо ти благодарим, Мороулан. Ние…
— Това го остави — прекъсна ме той. — Разбира се, че сте добре дошли тук за толкова дълго, колкото пожелаете да останете. Но знаеш ли за Коути?
Ръката ми замръзна с чашата пред устните ми. Поставих я внимателно на масата.
— Какво?
— Пак е арестувана. Този път по изричната заповед на Императрицата. Обвинението е измяна на Империята. Влад, очаква я екзекуция.
Четиринадесети урок
Основи на измяната
Усетих погледа на дядо, но не го погледнах. Само казах:
— Обявен ли е процес?
— Не. Зерайка казва, че ще изчака, докато свършат неприятностите.
— Неприятности? Така ли го нарича?
— Да.
— Разбирам. Ноуратар предприела ли е нещо?
— Още не. Тя командва войски. Казва, че…
— Командва войски? В града?
— Събира сили за нахлуване в Грийнери.
— Е, това поне е облекчение.
— Защо?