Преди да заспя, се свързах с Крейгар и рекох:
„Мой човек, какви са новините от центъра на джерег?“
„Ти, Влад“.
„Разправяй“.
„Още три оферти, всички отказани. Дали щяха да бъдат отказани, ако някой знаеше къде си, не знам“.
„Окей. Имаш ли информацията, която поисках?“
„Да, разбира се. И някой знае, че я събирам“.
„Така ли?“
„Предложиха ми двайсет хиляди, за да те убедя да я събираш сам“.
„Двайсет хиляди? Що не ги взе?“
„Не мислех, че ще мога да те навия, без да събудя подозренията ти“.
„Хм. Може би си прав. Можеш ли да ми я пратиш по куриер в Черен замък?“
„Лесна работа“.
„Добре. Някакви, хм, вълнения в нашия район?“
„Нищо сериозно. Общо взето, събитията ни подминаха. Извадихме късмет“.
„Да“. В главата ми забълбукаха образи като текла на панаир, но се постарах да не им обръщам внимание. Не му беше времето да мисля за това. Може би никога нямаше да му дойде времето да мисля за това, но сега бях уморен.
„Как са нещата откъм теб?“ — попита Крейгар.
„Отиват към развръзка“.
„Добре. Дръж ме в течение“.
„Ще те държа. Кажи на куриера да помоли да ме събудят, когато пристигне“.
„Ясно. До скоро виждане, Влад“.
„Не разчитай на това, Крейгар“. И преди да е успял да попита какво означава това, вече бях заспал.
Пратеникът на Крейгар се оказа твърде бърз, за да се наспя достатъчно, но двата часа сън, както и клавата, предложена ми от лейди Тилдра, щом се събудих, ми осигуриха достатъчно добра форма за момента. Седях в леглото, отпивах клава и прелиствах пачката документи, съдържащи всички по-важни подробности от живота и личните навици на Боралиной.
Беше поредният член на съвета, стигнал дотам благодарение на това, че се е оказал на подходящото място, когато Зерайка се върнала с Глобуса и сложила край на Междуцарствието. Смятаха го за добър в уреждането на компромиси между съперници, но самият той компромиси не правеше. Беше направил няколко доста гадни неща, за да си осигури позицията, и оттогава репутацията му го пазеше. Не бяха известни никакви опити за покушение върху живота му, а навиците му не показваха, че се притеснява ужасно от подобни неща. От друга страна, знаеше, че съм тръгнал след него, което означаваше, че ще е костелив орех.
Но пък, от трета страна, имаше си любовница, тъй че можеше да се окаже доста лесно. Няколко недели, за да се нагласят нещата, и нямаше да е проблем. Но разбира се, аз не разполагах с няколко недели, за да го оправя. След няколко недели нямаше да разполагам с организация. Все пак може би щеше да е възможно да го направя по-бързо. Можех да направя същото, каквото бяха направили на мен, да наглася всичко пред жилището на любовницата му и да чакам да се появи. Не е много професионално, не е от сигурните неща, които обичам, но можеше и да се получи.
Поклатих глава. Работата с Коути беше по-спешна. Притеснявах се, че можеше да не доведе до освобождаването й, дори да се получеше, и ме притесняваше, че ако нещата тръгнат на зле, работата с Боралиной ще остане недовършена. А исках да му го върна на този кучи син. Обмислих нещата и продължих да ги обмислям, докато се обличах, след което ги избих от ума си. Всяко нещо по реда си.
Предната трапезария, с огромните й стъклени прозорци с изглед към двора на замъка, с черните столове и маса и висящите месингови лампи едва можеше да побере Мороулан, Алийра, Сетра, Деймар, Ноиш-па и моя милост. Деймар този път се държеше много прилично; в смисъл, седеше в стола между Мороулан и Сетра, вместо да се рее кръстосал крака из стаята, какъвто навик имаше. Дядо ми явно се чувстваше неловко; съмнявам се някога в живота си да е бил в задушевна компания с толкова много драгари, но полагаше всички усилия да изглежда спокоен. Когато опита от яхнията с базиански пипер, се усмихна удивен и повече не му се налагаше да се преструва. Мороулан му отвърна с усмивка.
— Внукът ви даде рецептата на готвача ми.
— Надявам се, че не е пропуснал нищо — отвърна Ноиш-па.
Алийра я опита деликатно и каза:
— Е, какъв е планът? Братовчед ми — посочи Мороулан, може би заради Ноиш-па, — каза, че ще бъде възбуждащо.
— Да — казах аз. — Ще сложим край на войната.
— Това ще е приятно — каза Деймар.
— Боя се, че ти не влизаш.
— Така ли?
— Освен, разбира се, да ни вкараш там.
— Къде?
— В Грийнери.
— Искаш да ходим в Грийнери? — попита Мороулан. — Обясни.
— Камъните Феникс предотвратяват псионичната комуникация и спират магията. Деймар успя временно да се справи с първото и допускам, че с помощта на Сетра би могъл да се справи и с второто за достатъчно време, за да ни прехвърли там. Вероятно дори и да ни върне обратно.