„Лойош?“
„Не мога да ги чуя, шефе“.
„Добре. Бабата трябва да е посланичката на Елди или нещо такова. Другите сигурно са му нещо като съветници“.
Изчакахме, докато си поприказват, след което кралят кимна и каза:
— Но държим на две неща. Първо, уверения, че няма да бъдат предприети никакви наказателни мерки срещу нас или срещу нашия съюзник. Второ, искаме убиецът и неговият съучастник да ни бъдат предадени за наказание.
Обърнах се и хвърлих поглед към Мороулан и Алийра. Тя продължаваше да държи под око въоръжените мъже в дъното на стаята. Мороулан се извърна към мен, тихо промълви думата „убиец“ и повдигна вежди. Усмихнах се и отново се обърнах към краля.
— Колкото до първото условие, давам ви честна дума. Това не е ли достатъчно?
— Не — каза кралят.
— Не сте в особено изгодно положение за пазарлъци.
— Може би — каза той. Явно бе започнал да се съвзема, след като вече имаше войска подръка. — Но може би не е чак толкова лесно да проникнете тук. Може би ще ви е трудно да пратите тук войска. Може би е било само един щастлив удар, който е позволил на трима ви да пристигнете по този начин. Може пък да не сте пробили по начина, по който твърдите, а да сте се промъкнали покрай корабите ни на някой ваш съд.
— Може би — съгласих се. — Но смятате ли, че бихме могли да се промъкнем покрай вас в собствените ви води? И готов ли сте да рискувате?
— Ако не изпълните условията ни, да.
— Какви гаранции искате?
— Думата на вашата императрица.
— Ние сме неофициални пратеници — казах. — Не мога да говоря от нейно име.
— Ще напишем мирен договор, в който ще уточним условията. Императрицата може да го подпише и да ми го върне, или да откаже. Ще позволим един неголям кораб с флага на империята ви да акостира и да върне документа. Ще спрем атаките си за три дни, което ще осигури достатъчно време договорът да бъде подписан и да се върне. Предупреждавам ви, че през тези три дни нашата подготовка за война и подготовката на съюзниците ни ще продължи.
— Великолепно — казах аз. — Колкото до второто условие, то е неизпълнимо.
Той ме изгледа, после заговори тихо със съветниците си. Единият, дето ме позна, току се озърташе към мен. Кралят вдигна очи и каза:
— В такъв случай можете да дадете сигнал клането да започне, защото няма да позволим на вас и на вашия съучастник да се измъкнете безнаказано.
— Ваше величество, накарайте писаря си да подготви документа, докато обмислям въпроса. Надявам се да успеем да уредим нещо.
— Добре. — Старецът от лявата му страна, изглежда, беше писарят, защото излезе за малко и се върна с перо, попивателна, мастило и пергамент и започна да пише.
Попитах:
— Мога ли да се приближа до вас, ваше величество?
Двамата стражи пред него се стегнаха, но той каза:
— Добре.
— Влад, какво правиш? — попита Мороулан.
— Изчакай малко.
Поговорих тихо с краля няколко минути, като съветникът, посланичката и рунтавите вежди ни слушаха. Лойош каза: „Шефе, ти…“
„Млъкни“.
„Но…“
„Млък“.
Кралят ме изгледа с интерес, погледна съветника и кимна. Рунтавите вежди също кимнаха. Посланичката каза:
— Нас не ни засяга, ваше величество.
Кралят заяви:
— Добре. Така да бъде.
А писарят продължи да пише.
Отстъпих назад. Лойош и Роуца се върнаха на раменете ми и стражите си отдъхнаха.
— Влад, какво направи? — попита Алийра.
— Постигнах компромис — отвърнах й. — Ще ти обясня, като се върнем вкъщи.
Докато писарят си вършеше работата, усетих нов опит за контакт от страна на Деймар. „Пет минути — казах му. — Почти привършихме“.
„Ще накарам Сет…“ Псевдогласът му прекъсна по средата на изречението. Писарят приключи и кралят го подписа. Взех го, прочетох го, кимнах, навих го и го връчих на Мороулан, който веднага почна да го развива.
— Недей — казах му. — Ще го прочетеш вкъщи.
— Защо?
— Трябва да тръгваме.
И наистина, точно в този момент отново усетих присъствието на Деймар. „Окей — казах му. — Прибирайте ни“.
Заклинанието тръгна много бавно; толкова бавно, че се уплаших, че този път няма да подейства. Но ето че започна да ни обкръжава червеникаво сияние. После се усили и усетих как ни обгръща и поема, и почувствах началото на загубата на ориентация, която бях изпитали преди.
Никак не беше трудно да отстъпя вляво, така че да остана извън обсега на действието му. Видях как Мороулан и Алийра бавно се стопиха, без все още да са разбрали, че съм останал.
Кралят гледаше с удивление доказателството, че магията е нахлула в кралството му. Привлякох отново вниманието му с думите:
— И така, ваше величество, само от любопитство, какви са островните ви обичаи при екзекутиране на кралеубийци?