— Носи имперския печат — каза той. — Познавам го. И е подписан от самата Зерайка. — Кимна. — Ще свърши работа. — Обърна се към Боралиной. — Защо поиска да убият баща ми?
— Не съм. Всичко това е лъжа! Изобщо не съм…
— Убийте го — каза кралят.
— Аз ще го направя — рекох.
— Какво?
— Добре де, нали чухте какво каза за мен и как ме наричаше.
Кралят ме погледна и се усмихна.
— Добре, направи го ти. Дайте му брадвата.
Исках да се изсмея на глас, но се сдържах. Рекох:
— Не разбирам много от брадви. Може ли да използвам нож?
Боралиной изкрещя от гняв, почна да се дърпа яростно и да сипе люти ругатни срещу мен и срещу всички наоколо. Все още ми се искаше да се изсмея. Кралят кимна. Извадих нож от канията между плешките си, докато смъкваха Боралиной на колене.
— Дръжте главата му здраво — казах и двама от тях пристъпиха напред. Той не спря да крещи от гняв, докато не му затвориха устата.
Понякога в живота си съм изпитвал съжаление, че убивам някого. Друг път — не. Казах съвсем ясно:
— Съжалявам, шефе, но работата си е работа. — И много точно мушнах острието в лявото му око. Той изкрещя, сгърчи се, изрита и издъхна. Погледнах трупа му и трябва да кажа, че не бях недоволен.
После погледнах краля и вяло се зачудих какво ще стане сега. „Да се махаме, шефе“, предложи Лойош. Все още не бях приел съвсем на сериозно, че ще се измъкна жив. Алийра улови погледа ми и ми махна да ида при нея.
Рунтави вежди каза:
— Ваше величество…
— Да? — каза кралят. И се обърна към Алийра. — Вие можете да си ходите. Другите ще останат.
Алийра го изгледа.
— Така ли си спазвате думата?
— Не съм давал никаква дума — каза кралят. — Дори с намек.
— Започваш вече да не ми харесваш — казах му.
Той не ми обърна внимание.
— Вървете си. Имате си мира. Аз ще се оправя с убийците.
Помислих, че след всичко това идеята да умра тук в края на краищата е глупава. Алийра явно мислеше същото, защото извади Пътедир и усещането за него изпълни стаята. Това ги отвлече достатъчно, за да имам време да си прибера Маготрепач, наметалото и рапирата. Завъртях я и ножницата й изхвърча към краля. Един от стражите му храбро пристъпи пред него и рухна, хванал се за гърдите. Някой път ще ви разправя за тази моя ножница.
Пристъпих към Алийра и опряхме гърбове, изчаквайки ги да нападнат. Моментът щеше да е идеален за пробив на Сетра и Деймар. Алийра ми прошепна:
— Ще им трябва доста време; изтощени са.
— Страхотно!
— Напред — извика кралят.
— Вратата — казах аз.
Алийра поведе с Пътедир, следвана от Айбин, а аз ги пазех откъм гърба и отстрани — сечах яростно с рапирата и размахвах още по-яростно наметалото. Мисля, че наметалото нанесе повече щети от рапирата, а колкото до Пътедир… ами, имаше писъци. Лойош и Роуца налитаха в лицето на всеки и правеха бъркотията още по-голяма.
Да кажем просто, че стигнахме до вратата, и да спрем дотук, а? В коридора имаше още няколко души, но те като че ли бяха по-малко склонни да влизат в непосредствен досег с Пътедир от останалите, а после вече бяхме навън.
— Сега какво? — попита Алийра.
— Сега бягаме — предложих.
— Накъде?
— След мен — каза Айбин.
— Един момент — спря го Алийра. Насочи върха на оръжието към вратата и измърмори нещо под нос, като правеше тайнствени движения с другата си ръка. Вратата рухна, като събори няколко стражи, при което между входа и нас останаха само трима.
Те погледнаха към вратата, погледнаха Пътедир, после се спогледаха.
— Е? — попитах ги.
Не казаха нищо. Тръгнахме си общо взето по същия път, по който вече бях минал.
— Какво беше това? — попита ме Айбин.
— Предимперско магьосничество.
— А то какво е?
— Много е ефективно — казах. И се обърнах. Тримата стражи бяха решили да помогнат на приятелите си да се измъкнат от руините, вместо да ни гонят. Умно.
Поддържахме скорост, докато навлезем дълбоко в гората, след което спряхме да си поемем дъх.
— Благодаря ти, Алийра.
— Няма за какво. Надявам се, че не съм объркала някой план.
— Обърка го. Точно затова ти благодаря. Как се сдоби с Боралиной?
— По милостта на Императрицата.
— Тя знае ли, че той всъщност не е виновен?
— Виновен е. Може би не за убийството на краля, но е виновен.
— Това ли каза Императрицата?
— Да.
— Какво пък, проклет да съм. Как успя да дойдеш толкова бързо?
— С помощта на Сетра, Деймар, Айбин и Глобуса.
— На Глобуса?
— Да.
— Разбирам. — Обърнах се към Айбин. — Ти пък защо дойде?