— Имаме четири хиляди републикански…
Войникът го прекъсна с кикот.
— Момче, четири хиляди републикански банкноти няма да могат да ти купят и една купичка супа — рече един от тях. — Освен това и двамата ще изчакате тук, докато не се появи командирът ни. След това ще бъдете изпратени в нашия лагер за военнопленници за провеждане на стандартен разпит.
Лагер за военнопленници. Поради някаква причина това отключи спомена ми за времето, когато Метиъс ме взе със себе си на мисия преди повече от година, за да проследим онзи военнопленник от колониите дълбоко в щатите на републиката и да го убием в Йелоустоун сити. Спомних си кръвта по земята, която се беше просмукала във военноморската униформа на войника. За миг ме обзе паника и се протегнах, за да хвана яката на Дей. Останалите мъже в стаята се сепнаха. Чух няколко металически цъкания.
Ръката на Дей се притисна покровителствено около мен.
— По-кротко — прошепна той.
— Как се казва момичето?
Дей отново се обърна към мъжете.
— Сара — излъга той. — Тя не е опасна — просто е много болна.
Мъжете казаха нещо, което разгневи Дей, но моят свят отново се превръщаше в необуздан цветови хаос и аз пак потънах в делириума на полусъня. Чувах гръмки гласове, след това клатушкането на тежка врата, а после дълго не долавях нищо. Понякога си мислех, че виждам как Метиъс седи в ъгъла на казармата и ме наблюдава. Друг път той се превръщаше в Томас и аз не можех да реша дали трябва да изпитвам гняв или тъга при вида му. Понякога разпознавах ръцете на Дей, допрени до моите. Той ми казваше да се успокоя, че всичко ще бъде наред. Виденията изчезваха.
Стори ми се, че са изминали цели часове, когато започнах отново да чувам неясни откъслечни отрязъци от разговор.
— … от републиката?
— Да.
— Ти си Дей?
— Да, аз съм.
Следваха звуци, сякаш някой тътреше крака, а после чух как друг изрази недоверчивост.
— Не, разпознах го — продължаваше да повтаря нечий глас. — Разпознах го, разпознах го. Това е той.
Пак тътрене на крака. Тогава усетих Дей да става и аз рухнах, останала сама, върху студените чаршафи на леглото под мен. Отведоха го някъде. Отведоха го.
Не исках да се откъсна от тази мисъл, но трескавият ми делириум надделя и аз отново потънах в мрака.
Намирах се в апартамента си в Рубинения сектор, главата ми лежеше върху влажна от пот възглавница, тялото ми бе покрито с тънко одеяло, което бе окъпано в златистата светлина на следобедното слънце, процеждащо се през прозорците ни. Оли спеше наблизо, огромните му лапички мързеливо бяха опрени върху хладните мраморни плочки. Осъзнах, че това не беше логично, защото бях почти на шестнадесет, а Оли трябваше да е на девет. Сигурно сънувах.
Мокра кърпа докосна челото ми — вдигнах очи и видях Метиъс, който внимателно поставяше кърпата, така че да не капе вода в очите ми.
— Хей, Джун, майско бръмбарче — рече той с усмивка.
— Няма ли да закъснееш? — прошепнах аз. Със стомаха си усещах, че Метиъс не трябваше да е тук. Той сякаш закъсняваше за някъде.
Но брат ми просто поклати глава, от което няколко тъмни кичура паднаха пред лицето му. Слънцето осветяваше златистите отблясъци в очите му.
— Ами не мога просто да те оставя сама, нали? — Той се засмя, а този звук ме изпълни с такова щастие, че си помислих, че ще се пръсна. — Приеми го — налага се да си с мен. Сега си изяж супата. Не ме интересува колко гадна смяташ, че е.
Сръбнах си. Кълна се, че почти усетих вкуса й.
— Наистина ли ще останеш при мен?
Метиъс се наведе и ме целуна по челото.
— Ще остане с теб завинаги, хлапе, докато не ти омръзне да ме виждаш.
Усмихнах се.
— Ти винаги се грижиш за мен. Кога ще ти остава време за Томас?
Метиъс се поколеба при думите ми, след което тихичко се засмя.
— Не мога да скрия нищо от теб, нали?
— Можеше да ми кажеш за вас, двамата, нали знаеш. — Беше болезнено да произнеса тези думи, но не бях напълно сигурна защо. Чувствах се, сякаш съм забравила нещо важно. — Нямаше да кажа на никого. Да не би просто да си се притеснявал, че командир Джеймсън ще разбере и ще ви раздели в различни патрули?
Метиъс наведе глава, а раменете му се отпуснаха.
— Никога не съм имал причина да повдигна въпроса.