— Предполагам, че приятелката ти е добре? — Очите й се спряха върху Джун. Аз просто кимнах. Щеше да е най-добре, ако никой тук не разбереше, че Джун е любимият феномен на републиката. — Като се има предвид състоянието й — добави жената войник, — тя ще трябва да остане тук, докато не се почувства достатъчно добре, за да може да се придвижва сама. Трябва да знаеш, че можеш да останеш при нея, или ако искаш, корпорация ДесКон, ще се радва да ти осигури допълнителна стая.
Корпорация „ДесКон“ — пак колониална терминология, която не разбирах. Но аз съвсем не исках да започна да поставям под въпрос източника на тяхното великодушие. Щом бях толкова известен, че да мога да получа звездно лечение в болница, то щях да се възползвам максимално от това.
— Благодаря — отвърнах аз. — Тук ми е добре.
— Ще ти донесем допълнително легло — каза тя и посочи празното място в стаята. — Ще дойдем да ви видим отново на сутринта.
Продължих бдението си над Джун. Когато жената не си тръгна, погледнах нагоре и повдигнах вежди. Тя се изчерви.
— Нещо друго, което мога да направя за теб?
Тя сви рамене и се опита да си придаде безгрижен вид.
— Не. Аз просто… значи ти си Даниел Алтън Уинг, а? — Тя произнесе името ми, сякаш го правеше, за да изпробва дължината му. — „Евъргрийн Ентърпрайз“ непрекъснато пише истории за теб в таблоидите. Републиканският бунтовник, фантомът, скритият коз — те вероятно ти измислят ново име и снимка всеки ден. Казват, че сам си успял да избягаш от затвора в Лос Анджелис. Хей, ти наистина ли си ходил с онази певица Линкълн?
Идеята беше толкова налудничава, че не можех да не се засмея. Не знаех, че хората от колониите следят толкова отблизо новините за назначените от републиката изпълнители на пропагандни песни.
— Не мислиш ли, че Линкълн е малко старичка за мен?
Смехът ми свали напрежението и жената се засмя заедно с мен.
— Е, тази седмица нещата стоят така. Миналата седмица „Евъргрийн Ентърпрайз“ съобщиха, че си избягнал всичките куршуми на републиканския взвод за разстрел и си се измъкнал от екзекуцията си. — Тя отново започна да се смее, но аз се умълчах.
Не, не съм избягнал никакви куршуми. Оставих по-големия ми брат да ги поеме вместо мен.
Смехът на жената войник стихна неловко, когато видя изражението ми. Тя прочисти гърло.
— Що се касае до тунела, от който сте дошли — запечатахме го. Третият, който затваряме за този месец. От време на време бегълци от републиката се промъкват точно като вас, нали знаеш, а на хората, които живеят в Трибюн, им е писнало да се занимават с тях. Никой не харесва граждани от вражеската територия внезапно да се настанят в нечий роден град. Обикновено ги изритваме обратно през бойния фронт. Ти си късметлия. — Жената въздъхна. — В миналото всичко това са били Съединените американски щати. Знаеш това, нали?
Усетих как медальонът от четвърт долар натежава силно около врата ми.
— Зная.
— А знаеш ли за наводненията? Заприиждаха бързо за по-малко от две години и унищожиха половината от разположените долу на юг територии. Места, за които републиканци като теб вероятно никога не са чували. Луизиана я няма. Флорида, Джорджия, Алабама, Мисисипи, Северна и Южна Каролина изчезнаха. Толкова бързо, че би могъл да се закълнеш, че никога не са съществували, поне ако не можеш все още да видиш някои от сградите им да стърчат далече в океана.
— И затова сте дошли тук?
— На запад имаше повече суша. Даваш ли си сметка колко много бяха бежанците? Тогава западът построи стена, за да спре хората от изтока да пренаселят щатите им, от най-горната граница на двете Дакоти чак до Тексас. — Жената войник удари с юмрук разтворената длан на другата си ръка. — Затова трябваше да построим тунели, през които да можем да се промъкваме. Навремето, когато миграцията беше достигнала връхната си точка, имаше хиляди от тях. Тогава избухна войната. Когато републиката започна да използва тунелите, за да предприема изненадващи нападения срещу нас, ние ги запушихме. Войната продължава от толкова много време, че повечето хора дори не си спомнят, че битката е заради земя. Но когато водата от стихията най-после се уталожи, нещата тук се стабилизираха. И ние се превърнахме в колониите на Америка. — Тя изрече това с издути от гордост гърди. — Тази война няма да продължи още дълго — от известно време вече имаме успехи.