Метиъс стъпи върху купчина от бетонни отломки.
— Какво не е наред?
— Той. — Посочих към покрива. Поради някаква причина Рейзър стоеше там на видно място и наблюдаваше всичко случващо се. Ръцете му бяха скръстени. — Нещо с него не е както трябва.
— Хайде, Джун, майско бръмбарче, аргументирай се — каза Метиъс.
Започнах да броя на пръсти.
— Когато се качих в джипа зад този на Електора, инструкциите на шофьорите бяха ясни. Електорът им беше заповядал да ме отведат в болницата.
— И тогава?
— И тогава Рейзър заповяда на шофьорите, така или иначе, да поемат по маршрута, където трябваше да се случи атентатът. Той напълно пренебрегна заповедта на Електора. Трябва да е казал на Андън, че аз съм настояла за този маршрут, по който трябваше да бъде извършено убийството. Това е единственият начин Андън да се е съгласил с него.
Метиъс сви рамене.
— Какво означава това? Че Рейзър просто е настоявал атентатът да се осъществи на всяка цена?
— Не. Ако атентатът се беше осъществил, всички щяха да знаят кой е пренебрегнал заповедите на Електора. Всички щяха да разберат, че Рейзър е този, който е заповядал джиповете да продължат напред. — Сграбчих ръката на Метиъс. — Републиката ще узнае, че Рейзър се е опитал да убие Андън.
Метиъс присви устни.
— Защо Рейзър би се изложил на такава очевидна опасност? Какво друго беше странно?
Отново се обърнах към движещия се в забавен каданс хаос на улицата.
— Ами още от самото начало той можеше толкова лесно да вкарва патриоти в офицерската си квартира във Вегас. Качи и свали членовете на своята организация на въздушния кораб без никакви затруднения. Сякаш има свръхчовешки способности за прикритие.
— Може би е така — рече Метиъс. — В крайна сметка колониите го спонсорират, нали?
— Това е вярно. — Прокарах разтревожено ръка през косата си. В това сънно състояние пръстите ми бяха безчувствени и не можех да усетя кичурите, които се докосваха до кожата ми. — Няма логика. Те трябваше да отменят атентата. Рейзър въобще не трябваше да продължава с плана, не и след като се опитах да го осуетя. Трябваше да се върнат в щаба си, за да премислят нещата и след това да опитат ново нападение. Може би след месец или два. Защо Рейзър подлага позицията си на риск, ако е имало опасност атентатът да се провали?
Метиъс наблюдаваше как един войник от републиката изтича покрай нас. Войникът вдигна глава към Рейзър, който стоеше на покрива, и козирува.
— Ако колониите стоят зад патриотите — каза брат ми — и те знаят кой е Дей, не трябваше ли и двамата да бъдете отведени да разговаряте с отговорника по този въпрос?
Свих рамене. Върнах се към времето, което прекарах с Андън. Неговите радикални нови закони, новаторският му начин на мислене. Тогава си спомних за обтегнатите му отношения с Конгреса и сенаторите.
И точно в този миг сънят ми секна. Очите ми рязко се отвориха. Разбрах защо Рейзър ме безпокоеше толкова много.
Колониите не спонсорираха Рейзър — всъщност колониите нямаха представа какво вършеха патриотите. Затова Рейзър беше продължил с плана — естествено, че той не се страхуваше, че републиката ще разбере, че той работи за патриотите.
Републиката беше наела Рейзър да убие Андън.
Дей
След като жената войник и аз оставихме зад гърба си балкона и множеството от хора пред болницата, се уверих, че ще бъдат поставени пазачи пред вратата — в случай че някакви фенове се опитат да се вмъкнат — каза жената войник, преди да си тръгне — след което поисках допълнителни одеяла и лекарство за Джун. Не исках да изляза и да видя, че Киеде все още стои под балкона. Постепенно виковете отвън започнаха да затихват. Накрая всичко отново потъна в тишина. Сега бяхме напълно сами, като изключим пазачите пред вратата.
Всичко беше подготвено за заминаване, но аз стоях неподвижно до леглото на Джун. Тук нямаше нищо, което да трансформирам и използвам като оръжие, ако наистина се наложеше да избягаме тази вечер, и можехме само да се надяваме, че повече нямаше да ни се наложи да водим схватки. Че на сутринта никой нямаше да забележи, че сме изчезнали.
Станах и отидох до балкона. Снегът по земята отдолу беше напълно отъпкан и черен от мръсотията на обувките. Киеде, разбира се, вече не беше тук. Известно време съзерцавах пейзажа на колониите и отново се зачудих какво означаваше сигналът на Киеде.