— Така, казвай бързо — рекох й аз. — Не искам да оставям Джун сама твърде дълго. Какво правиш тук?
Уверих се, че дистанцията между нас е достатъчна, просто в случай че решеше да ме изненада с нож или нещо подобно. Наистина изглеждаше, че сме сами, поне за това можех да й се доверя, но все пак исках да съм сигурен, че ще останем на главната улица, откъдето можех да се измъкна, ако се наложеше. Няколко работници от колониите бързо минаха покрай нас, ярко осветени от светлините на рекламите по сградите. Очите на Киеде блестяха с почти фанатично безпокойство, поглед, който изглеждаше напълно чужд на лицето й.
— Не можех да се покатеря до стаята ви — обясни тя. Шалът около устата заглушаваше думите й и тя раздразнено го избута надолу. — Проклетите пазачи щяха да ме чуят. Затова ти си паркурът, а не аз. Кълна се, че не съм тук за да нараня скъпоценната ти Джун. Ако тя е сама там, горе, ще е в безопасност. Ще бъдем бързи.
— През тунела ли ни проследи?
Киеде кимна.
— Успях да разчистя достатъчно отломки и да се промуша.
— Къде са останалите?
Тя издърпа по-плътно ръкавиците си, духна топъл въздух върху ръцете си и измърмори нещо възмутено за времето.
— Те не са тук. Само аз съм. Трябваше да те предупредя.
Гадно чувство се надигна в стомаха ми.
— За какво? Да не би да е за Тес?
Киеде спря и ме сръга здраво в ребрата.
— Атентатът се провали. — Тя вдигна двете си ръце, преди да успея да я прекъсна. — Да, да. Знам, че ти вече си наясно с това. Много патриоти бяха арестувани. Също така някои успяха и да се измъкнат — поне нашата Тес го направи. Тя избяга с неколцина от нашите пилоти и паркури. Същото се отнася и за Паскао, и Бакстър.
Изругах през стиснати зъби. Тес. Почувствах внезапен импулс да тръгна след нея, да се уверя, че е в безопасност — и тогава си спомних последното, което ми беше казала. Киеде продължи с обясненията, докато вървяхме.
— Не зная къде са те сега. Но ето какво не знаеш ти. Дори и аз не го знаех, до преди вие с Джун да спрете атентата. Джордан — момичето паркур, спомняш си я, нали? Тя откри информацията в диска на един компютър и го предаде на един от хакерите ни. — Киеде си пое дълбоко въздух, спря се и сведе глава към земята. Обичайната мощ в гласа й се изпари. — Дей, Рейзър е изиграл всички ни. Той излъга патриотите и ги предаде на републиката.
Спрях се.
— Какво?
— Рейзър ни каза, че колониите са ни наели да убием Електора и да започнем революция — рече Киеде. — Но това не е вярно. В деня на атентата открих, че републиканският Сенат спонсорира патриотите. — Тя поклати глава. — Можеш ли да повярваш? Републиката е наела патриотите, за да убият Андън.
Стоях безмълвен. Шокиран. Думите на Джун отекнаха в ума ми, разказаното от нея как Конгресът не харесва своя нов Електор, как смята, че Рейзър лъже. Нещата, които той ни говори, не се връзват — беше казала тя.
— Заблудиха всички ни — с изключение на Рейзър — продължи Киеде, когато не отвърнах. Отново започнахме да се движим. — Сенаторите искат Андън мъртъв. Сметнали са, че могат да ни използват, а също така и да ни припишат вината.
Кръвта ми препускаше толкова бързо, че едва можех да чуя собствените си думи.
— Защо Рейзър би предал патриотите по подобен начин? Той не е ли част от тях от десетилетие? А и мислех, че Конгресът се опитва да не започне революция.
Киеде отпусна рамене и въздъхна, при което от устата й излезе пара.
— Хванали са го, че работи за патриотите преди няколко години. Затова сключил сделка с Конгреса: ако убеди патриотите да убият Андън, избухливия млад революционер, Конгресът ще забрави за предателството му. Когато всичко приключи, Рейзър трябва да стане новият Електор, тъй като вие с Джун работите за него, а той се превръща в народен герой или нещо такова. Хората ще смятат, че патриотите са поели управлението, когато всъщност отново зад това ще стои единствено и само републиката. Рейзър не иска Съединените щати да бъдат възстановени — той просто иска да си спаси кожата. И е готов да се присъедини към всяка страна, която е най-подходяща, за да бъде постигнато това.
Затворих очи. Виеше ми се свят. Нима Джун не ме беше предупредила за Рейзър? През цялото това време аз бях работил за републиканските сенатори. Те бяха тези, които искаха Андън мъртъв. Нищо чудно, че колониите нямаха никаква идея какво бяха замислили патриотите. Отворих очи.