Очите ми се насочиха към заглавията на монитора. Първоначално просто се вторачих безучастно, изгубен в мислите си за патриотите, но миг по-късно осъзнах, че излъчването не се отнасяше до престрелки на бойния фронт или новини за колониите, а съобщаваше нещо, свързано с Електора на републиката. Изблик на неприязън ме обля, когато видях Андън върху екрана. Напрегнах се, за да чуя информационния бюлетин, и се запитах колко ли различно щяха да изтълкуват колониите същите събития.
По време на излъчването на записа на словото на Андън върху екрана течаха надписи. Прочетох ги, без да мога да повярвам на очите си.
Електорът освободи по-малкия брат на прословутия бунтовник Дей. Ще направи обръщение към народа утре от Кулата на Конгреса.
— От този ден нататък — обясняваше Електорът в предварително записаното видео — Идън Батаар Уинг официално е освободен от военната си служба и в знак на благодарност за своя принос няма да се явява на Изпитанията. Всички останали, които са транспортирани по бойния фронт, също са освободени и върнати при семействата си.
Трябваше да разтъркам очи и отново да прочета надписите.
Те все още бяха там. Електорът беше освободил Идън.
Вече не усещах студения въздух. Не усещах нищо. Краката ми омекнаха. Дишането ми влезе в такт с блъскащото ми сърце. Това не можеше да е вярно. Вероятно Електорът го обявяваше публично, за да ме подмами да се върна обратно в републиката и да му служа. Той се опитваше да ме излъже и да подобри обществения си образ. Нямаше как да е освободил Идън — и всички останали, момчето, което бях видял във влака — по своя собствена инициатива. Беше невъзможно.
Невъзможно? Дори и след всичко, което Джун ми разказа, дори след това, което току-що ми съобщи Киеде? Дори сега не вярвах на Андън? Какво ми ставаше?
След това, докато продължавах да гледам, записаното слово на Електора беше заменено от видео, което показваше Идън да излиза от съдебната зала с ескорт, без окови и облечен в дрехи, които обикновено принадлежат на дете от елитно семейство.
Русите му къдрици бяха добре сресани. Той оглеждаше улиците с невиждащи очи, но се усмихваше. Пъхнах ръка по-дълбоко в снега, в опит да се успокоя. Идън изглеждаше здрав и добре обгрижен. Кога беше заснето това?
Информационният бюлетин за Андън най-после свърши и сега видеото показваше кадри от проваления опит за убийство, последвани от поредица за битки на бойния фронт. Надписите бяха изключително различни от тези, които бих видял в републиката.
Провален опит за убийство срещу новия Електор Примо на републиката — последният признак за неспокойство в републиката.
Надписът беше заграден с по-тясна линия със съобщение в ъгъла на екрана, което гласеше: Това излъчване достига до вас благодарение на „Евъргрийн Ентърпрайз“. Вече познатият ми символ стоеше до него.
— Сам си направи преценка за Андън — измърмори Киеде. Тя се спря, за да избърше снежинките от миглите си.
Бях сбъркал. Неоспоримостта на това твърдение се беше настанила в стомаха ми като огромна тежест, камък от вина за това, че се нахвърлих толкова злобно срещу Джун, когато тя се беше опитала да ми обясни всичко в подземното убежище. Онези ужасни неща, които й бях казал. Помислих си за странните, объркани реклами, които бях видял тук, за рушащите се жилища на бедните, за разочарованието, което изпитвах, когато научих, че колониите не са бляскавият фар на надеждата, както си беше представял баща ми. Мечтата му за искрящи небостъргачи и по-добър живот си оставаше просто блян.
Спомних си за мечтата какво щях да направя, след като всичко това приключи… как исках да избягам в колониите с Джун, Тес, Идън… да започна нов живот и да оставя републиката зад гърба си. Може би се бях опитвал да избягам на неправилно място и бягах не от това, от което трябваше. Спомних си за всички случаи, когато бях влизал в схватки с войници. Омразата, която изпитвах към Андън и всички, които са израснали богати. След това си представих бедняшките квартали, в които бях израснал. Презирах републиката, нали? Исках да я видя как рухва, нали така? Но чак сега успях да направя разликата — ненавиждах законите на републиката, но обичах самата република. Обичах хората. Нямаше да направя това просто заради Електора — щяха да го направя заради тях.
— Говорителите в Кулата на Конгреса още ли са свързани с джъмботроните? — попитах Киеде.
— Доколкото знам, да — отвърна тя. — При цялата тази суматоха през последните четиридесет и осем часа никой не е забелязал пренастроените кабели.