Трябваше да побързам. Вмъкнах един, а после и втори от огънатите кламери в ключалката на белезниците. Ръцете ми бяха ужасно уморени, но нямах време за почивка. Внимателно избутах едно от телчетата навътре в ключалката и усетих как то се отърка във вътрешността, преди най-сетне да се допре до запънката на ключалката. Завъртях кламера и отместих запънката.
— „ДесКон“ идват насам с подкрепление — тихо се обади един от войниците.
Докато казваше това, аз избутах втория кламер и чух как щифтчето на ключалката изцъка тихичко, почти недоловимо. Двама войници и една медицинска сестра докараха носилката в стаята ми, спряха се за момент на прага, след което я избутаха към мен. Ключалката на белезниците ми се отвори — усетих как белезниците се изплъзнаха от ръцете ми с леко дрънчене. Един от войниците ме фиксира с блудкаво сините си очи и присви плътните си устни с намръщено изражение. Той забеляза едва доловимата промяна в изражението ми и чу цъкащия звук. Погледът му бързо се спусна към ръцете ми.
Ако исках да се измъкна, това беше единствената ми възможност.
Рязко се извъртях към единия край на леглото и подскочих. Белезниците паднаха върху леглото, а краката ми тупнаха на пода. Почувствах се зашеметена, сякаш бях блъсната от приливна вълна, но успях да се овладея. Войникът с насочен към мен пистолет извика предупредително, но реагира твърде бавно. Изритах с всички сили носилката — тя се преобърна, повличайки със себе си единия войник. Друг от охраната ме сграбчи, но аз се наведох и успях да се изплъзна от хватката му. Очите ми се спряха върху балкона.
Но там все още имаше трима войника. Те се втурнаха към мен. Успях да се изплъзна от двамата, но третият ме хвана през раменете и уви ръката си около врата ми. Хвърли ме на земята и ми изкара въздуха. Обезумяло се борех да се освободя.
— Не мърдай! — извика единият, докато другият се опитваше да ми нахлузи нов чифт белезници на китките. Той изрева, когато се обърнах и забих зъби дълбоко в ръката му.
Нямаше полза. Бях заловена.
Внезапно стъклото на вратата на балкона се разби на милион парчета. Войниците слисани се обърнаха. Всичко се въртеше. Сред виковете и тропота от стъпки видях двама души да нахлуват в стаята през балкона. Единият беше момиче, което разпознах. Киеде? — невярващо си помислих аз.
Другият беше Дей.
Киеде изрита единия войник във врата, а Дей се хвърли върху войника, който ме притискаше надолу, и го свали на пода. Преди някой да успее да реагира, Дей отново се беше изправил. Той ме сграбчи за ръката и ме издърпа на крака.
Киеде вече беше на перваза на балкона.
— Не стреляйте по тях! — чух как извика войник зад нас. — Те струват цяло състояние!
Дей бързо ме избута на балкона, след което се озова върху ръба на парапета с един скок. Двамата с Киеде се опитаха да ме задържат на крака, докато двама други пазачи се затичаха към нас.
Но аз започнах да се отпускам върху коленете си. Внезапният прилив на енергия не бе достатъчен да превъзмогна измъчващата ме от дълго време болест — бях твърде слаба. Дей скочи от перваза обратно на земята и коленичи до мен. Киеде изкрещя и блъсна един от войниците на земята.
— Ще се видим там! — извика тя към нас. След това се втурна в стаята сред цялата суматоха там и разблъска пазачите. Видях я как им се изплъзна и изчезна надолу по коридора.
Дей хвана ръцете ми и ги сложи около врата си.
— Не ме изпускай.
Когато се изправи, аз сплетох крака около кръста му и се притиснах до гърба му с всичка сила. Той се покатери на перваза на балкона, счупеното стъкло скърцаше под обувките му, след което скочи на издатината, която опасваше целия втори етаж. Веднага разбрах накъде бяхме тръгнали. Отправихме се към покрива, където ни очакваха изтребителите. Киеде беше тръгнала по стълбите. Ние бяхме поели по по-пряк маршрут.
Промъкнахме се до перваза на втория етаж. Бях отчаяно вкопчена в Дей. Кичурите на косата му се докоснаха до лицето ми, когато той издърпа и двама ни до издатината на третия етаж. Усещах учестеното му дишане, мускулите, които силно се притискаха до кожата ми. Оставаха още два етажа. Един войник се опита да ни последва, но се отказа и се втурна обратно навътре, за да тръгне по стълбите.