— Бях.
— Ще има ли опит за атентат срещу нашия прославен Електор?
Тук не се налагаше да лъжа. Оставих погледът ми да се стрелне към Андън, който ми кимна, както ми се стори, окуражително.
— Да.
— А патриотите наясно ли са, че вие знаете за техните планове за покушение?
— Не, не са.
Доктор Садхуани погледна към колегите си и след няколко секунди кимна и отново се обърна към мен. Детекторът твърдеше, че съм казала истината.
— Има ли войници близо до Електора, които може да подкрепят този опит за атентат?
— Да.
Изминаха още няколко секунди в тишина, докато тя заедно с колегите си потвърждаваше отговора ми. Лекарката отново кимна. Този път тя се обърна с лице към Андън и сенаторите.
— Тя казва истината.
Андън кимна в отговор.
— Чудесно — рече той, като гласът му звучеше глухо през стъклото. — Моля, продължете. — Сенаторите държаха ръцете си скръстени, а устните им бяха присвити.
Въпросите на доктор Садхуани следваха непрестанно, сякаш ме давеха в своя безкраен поток.
— Кога ще бъде извършен атентатът?
— По време на планираната обиколка на Електора до града от бойния фронт Ламар, Колорадо.
— Знаете ли къде ще бъде в безопасност Електорът?
— Да.
— Къде трябва да отиде вместо това?
— В друг град на бойния фронт.
— Ще бъде ли Дей част от опита за покушение?
— Да.
— Защо е замесен?
— Той е задължен на патриотите за това, че оперираха крака му.
— Ламар — измърмори доктор Садхуани, докато вписваше още бележки в черното си устройство. — Предполагам, че Електорът ще смени маршрута си.
Още една част от плана се намести.
Въпросите най-сетне приключиха. Доктор Садхуани ми обърна гръб и започна да разговаря с останалите, а аз въздъхнах тежко и се отпуснах върху детектора на лъжата. Бях тук точно два часа и пет минути. Очите ми срещнаха тези на Андън. Той продължаваше да стои до стъклените врати, обграден от двете си страни от войници, а ръцете му бяха плътно кръстосани върху гърдите.
— Почакайте — рече той. Провеждащите изследването спряха своите обсъждания и погледнаха към своя Електор. — Имам един последен въпрос към нашата гостенка.
Доктор Садхуани примигна и махна към мен.
— Разбира се, Електор. Заповядайте, моля.
Андън се приближи още повече до стъклото, което ни разделяше.
— Защо ми помагаш?
Опънах назад рамене и срещнах погледа му.
— Защото искам да бъда помилвана.
— Вярна ли си на републиката?
Последните образи със спомени придобиха ясни очертания. Наблюдавах как държа брат си за ръка из улиците на нашия Рубинен сектор, като и двамата отдавахме чест към джъмботроните, докато рецитирахме клетвата. После зърнах на лицето на Метиъс усмивката му, а също така и изпълнения му с притеснение поглед в нощта, когато го видях за последно. Видях знамето на републиката по време на погребението на брат ми. Видях как Томас насочи пистолета си към майката на Дей — видях как главата й отскочи назад при сблъсъка с куршума. Тя се сгърчи. Вината беше моя. Видях Томас, който се държеше за главата в стаята за разпити, измъчен, сляпо покорен, вечен пленник на това, което бе сторил.
Аз вече не бях лоялна. Бях ли все още предана? Намирах се точно тук, в столицата на републиката, и помагах на патриотите да убият новия Електор. Човек, на когото някога се бях врекла във вярност. Щях да го убия и след това щях да избягам. Знаех, че детекторът на лъжата ще разкрие моето предателство — бях объркана, погълната от конфликта между нуждата да оправя нещата с Дей и нежеланието да оставя републиката на милостта на патриотите.
Побиха ме тръпки. Това са само образи. Просто спомени.
Останах смълчана, докато ритъмът на сърцето ми не се стабилизира. Затворих очи, поех си дълбоко въздух и отново ги отворих.
— Да — отговорих аз. — Вярна съм на републиката.
Очаквах детекторът на лъжата да запламти в червено, да разкрие, че лъжех. Но машината остана тиха. Доктор Садхуани държеше главата си наведена и пишеше в бележника си.
— Тя казва истината — най-накрая изрече ръководителката на тесла.