— Къде са те сега?
— Не сме сигурни. Разузнавачите се опитват да ги проследят. — Андън за миг потри облечените си в ръкавици ръце. — Командир Десото назначи нова смяна войници, които ще ни придружат.
Рейзър. Той поставяше свои войници на позиция и постепенно се подготвяше за покушението.
— Бих искал да ти благодаря за помощта, Джун — продължи Андън. — Искам да ти се извиня за полиграфския тест, през който трябваше да преминеш. Сигурно е било неприятно за теб, но беше необходимо. Във всеки случай съм благодарен за честните ти отговори. Ще останеш тук при нас още няколко дни, докато не се уверим, че опасността от плана на патриотите не е преминала. Възможно е все още да имаме въпроси към теб. След това ще преценим как да те интегрираме обратно в редиците на републиката.
— Благодаря ви — отвърнах, макар че думите ми бяха напълно неискрени.
Андън се наведе.
— Наистина си мислех това, което казах по време на вечерята ни — прошепна той, произнасяйки думите бързо, като устата му едва се движеше. Беше нервен.
Завладя ме внезапна параноя — допрях пръст до устните си и го погледнах строго. Очите му се разшириха, но той не се отдръпна. Нежно докосна брадичката ми, след което ме придърпа към себе си, сякаш щеше да ме целуне. Спря устните си точно до моите, като ги остави леко да се допрат до кожата на долната част от бузата ми. Побиха ме тръпки, а заедно с тях ме завладя неизразеното чувство на вина.
— За да не може камерите да го уловят — прошепна той. Това беше по-добър начин да разговаряме насаме — ако някой пазач подадеше глава през вратата, щеше да изглежда, сякаш Андън си краде целувка от мен. Слух, чието разпространение бе по-безопасно. А и патриотите просто щяха да си помислят, че изпълнявам плановете им.
Усещах топлия дъх на Андън по кожата си.
— Имам нужда от помощта ти — измърмори той. — Ако бъдеш помилвана за всичките ти престъпления срещу републиката и пусната на свобода, ще успееш ли да се свържеш с Дей? Или взаимоотношенията ви приключиха сега, след като ти вече не си с патриотите?
Прехапах устни. Начинът, по който Андън произнесе взаимоотношения, прозвуча така, сякаш смяташе, че някога е имало нещо между мен и Дей. Някога.
— Защо искате да се свържа с него? — попитах аз.
В думите му имаше тиха, повелителна неотложност, от която кожата ми настръхна.
— Вие с Дей сте най-възхваляваните хора в републиката. Ако успея да сформирам съюз и с двама ви, ще успея да спечеля доверието на хората. Тогава, вместо да потушавам размирици и да се опитвам да спра този разпад, ще мога да се концентрирам върху осъществяването на промените, от които се нуждае тази страна.
Почувствах замайване. Това беше неочаквано, учудващо и за кратко не ми идваше наум дори някакъв смислен отговор. Андън поемаше огромен риск, като разговаряше с мен по подобен начин. Преглътнах, а бузите ми все още пламтяха от близостта му. Леко се попреместих, за да мога да видя очите му.
— Защо да ви се доверяваме? — попитах спокойно аз. — Какво ви кара да мислите, че Дей иска ви помогне?
В очите на Андън се четеше ясно намерение.
— Аз ще променя републиката и ще започна, като освободя брата на Дей.
Устата ми пресъхна. Внезапно ми се прииска да разговаряме достатъчно силно, за да можеше Дей да ни чуе.
— Ще освободите Идън?
— Той въобще не е трябвало да бъде задържан. Ще го освободя заедно с всички останали, които са използвани на бойния фронт.
— Къде е той? — прошепнах аз. — Кога възнамерявате да…
— Идън пътува из бойния фронт през последните няколко седмици. Баща ми го взе, заедно с дузина други, като част от нова военна инициатива. На практика те са използвани като живи биологични оръжия. — Лицето на Андън помръкна. — Възнамерявам да сложа край на този безумен цирк. Утре заповедта ми ще влезе в сила — Идън ще бъде изтеглен от бойния фронт и за него ще се погрижат в столицата.
Това беше нещо различно. Това променяше всичко.
Трябваше да намеря начин да съобщя на Дей за освобождаването на Идън, преди той и патриотите да убият единствения човек, който разполагаше с властта да го освободи. Какъв беше най-добрият начин да се свържа с него? Патриотите сигурно наблюдават всичките ми ходове чрез камерите — помислих си аз и умът ми трескаво заработи. Трябваше да му сигнализирам. Лицето на Дей се появи в мислите ми и ми се прииска да се затичам към него. Толкова силно исках да му споделя добрите новини.