Бяха ли това добри новини? Здравият разум ме разтърси, като ме предупреждаваше да действам по-внимателно. Възможно беше Андън да лъже и всичко това да бе капан. Но ако беше още един опит да арестуват Дей, то тогава защо Електорът просто не заплаши, че ще убие Идън? Това щеше да накара Дей да спре да се укрива. Вместо това той го освобождаваше.
Андън търпеливо изчака.
— Искам Дей да ми се довери — измърмори той.
Аз обвих с ръце врата му и приближих устните си близо до ухото му. Той ухаеше на сандалово дърво и чиста вълна.
— Трябва да намеря начин да се свържа с него и да го убедя. Но ако освободите брат му, той ще ви се довери — прошепнах.
— Аз ще спечеля и твоето доверие. Искам да ми вярваш. Ти имаш моето доверие. Ти имаш моето доверие от много дълго време. — Той се смълча за миг. Дишането му се беше учестило, а очите рязко се промениха. Изчезна онова усещане за авторитет и в този момент той беше просто един млад мъж, човешко същество, а енергията между нас стана твърде силна. За част от секундата Андън обърна лице и устните му срещнаха моите.
Затворих очи. Беше толкова изящно. Едва доловимо, и все пак не можех да се сдържа да не копнея за още малко. Между нас с Дей имаше огън и страст, дори гняв, някаква отчаяна безразсъдност и нужда. С Андън обаче целувката беше изтъкана изцяло от изтънченост и чисто изящество, аристократични обноски и елегантност. Бях залята от удоволствие и срам. Виждаше ли Дей през камерите? Тази мисъл ме прониза.
Мигът трая няколко секунди, след което Андън се отдръпна. Въздъхнах, отворих очи и останалата част от стаята отново придоби ясни очертания. Той беше прекарал достатъчно дълго време тук — още малко и пазачите отвън щяха да започнат да се притесняват.
— Съжалявам, че те обезпокоих — рече Андън, след което леко се поклони, преди да стане и пооправи куртката си. Отново се беше върнал под подслона на благоприличието, но имаше някаква лека тромавост в позата му и лека усмивка по крайчеца на устните му. — Почини си. Ще говорим утре.
Веднага след като си тръгна и стаята отново потъна в дълбока тишина, аз свих колене към брадичката си. Устните ми горяха от допира му. Умът ми се обви около това, което току-що беше казал Андън, и прокарах пръстите си многократно по пръстена на ръката си, който бе направен от кламери. Патриотите бяха пожелали ние с Дей да се присъединим към тях, за да убият младия Електор. Те твърдяха, че убийството му ще разпали огъня на революцията, която ще ни освободи от републиката. Че можехме да си върнем славата на старите Съединени щати. Но какво в действителност означаваше това? Какво бе нещото, което щяха да предложат Съединените щати и което Андън не можеше да даде на републиката? Свобода? Мир? Благоденствие? Щеше ли републиката да се превърне в страна, пълна с красиво осветени небостъргачи и чисти, заможни сектори? Патриотите бяха обещали на Дей, че ще намерят брат му и ще ни помогнат да избягаме в колониите. Но ако Андън можеше да стори всички тези неща с точната подкрепа и истинска решимост, ако нямаше нужда да бягаме в колониите, то тогава какво щеше да постигне този атентат? Андън не приличаше ни най-малко на баща си. Всъщност първото му официално действие като Електор бе да отмени нещо, което баща му беше разпоредил — щеше да освободи Идън, може би дори да прекрати експериментите със заразата. Дали щеше да промени републиката към по-добро, ако го оставихме на власт? Възможно ли беше той да е катализаторът, за който Метиъс си бе мечтал в записките си?
Имаше по-голям проблем, в който умът ми не можеше да вникне. Рейзър трябваше да разбере на някакво ниво, че Андън не е диктатор, какъвто бе баща му. В крайна сметка ръководителят на патриотите беше с достатъчно висок ранг, за да дочуе някакви слухове за непокорния характер на Андън. Той беше обяснил на мен и Дей, че Конгресът не харесва новия лидер… но никога не ни обясни защо те имаха противоречия.
Защо Рейзър искаше да убие един млад Електор, който щеше да помогне на патриотите да създадат нова република?
Все пак сред мъглата на обърканите ми мисли, една от тях остана ясна.
Сега със сигурност знаех на кого бях предана. Нямаше да помогна на Рейзър да убие Електора. Но трябваше да предупредя Дей да не следва плана на патриотите.
Трябваше ми някакъв сигнал.
Тогава осъзнах, че може би имаше начин да го направя, стига той да гледаше кадрите с мен заедно с останалите патриоти. Нямаше да знае защо го правя, но беше по-добре от нищо. Леко наведох глава, след това вдигнах ръката с пръстена от кламери, даден ми от Дей, и притиснах два пръста, отстрани на челото си. Нашият сигнал, когато първоначално бяхме пристигнали на улиците на Вегас.