Спри.
Дей
По-късно същата нощ се отправих към главната конферентна зала и се присъединих към останалите, за да разбера за следващата фаза от мисията. Рейзър отново се беше върнал. Четирима патриоти продължаваха да работят в малка групичка в единия ъгъл на стаята — от това, което виждах, повечето бяха хакери, които анализираха как са закачени високоговорителите на различни сгради. Вече започвах да разпознавам неколцина от тях — един от хакерите бе плешив, с телосложение като на танк, макар и малко нисък, друг имаше огромен нос, който се намираше между едри, леко присвити очи върху много слабо лице, а третият беше момиче без едно око. Почти всеки имаше някакъв белег. Вниманието ми се насочи към Рейзър, който говореше на тълпата в предната част на помещението — фигурата му се очертаваше от светлината на екраните зад него, всички от които показваха карти на света. Проточих врат, като се надявах да зърна Тес да се върти насам-натам с останалите, за да я дръпна настрана и да се опитам да й се извиня. Когато най-сетне я забелязах обаче, тя стоеше заедно с още няколко обучаващи се медика и държеше някаква зелена билка в ръка, обяснявайки търпеливо как се използва. Или поне така си помислих. Реших да оставя извинението си за по-късно. Не изглеждаше да се нуждае от мен в този миг. Мисълта ме натъжи и ме накара да се почувствам особено неловко.
— Дей! — Тес най-сетне ме беше забелязала.
Аз й махнах бързо в отговор.
Тя си проправи път до мен, след което извади две хапчета и малка ролка с чист бинт от джоба си. Напъха ги в ръката ми.
— Ще бъдеш внимателен, нали? — каза задъхано тя и ме погледна строго. Нямаше и помен от напрежението между нас от по-рано. — Зная какъв ставаш, когато адреналинът ти се покачи. Недей да правиш прекалено налудничави неща. — Тес кимна към сините хапчета в ръката ми. — Те ще те стоплят, ако навън е много студено.
Кълна се, че тя се държеше като възрастна, достатъчно голяма, за да ми бъде настойник. Загрижеността на Тес ме стопли.
— Мерси, братовчедке — отвърнах аз и пъхнах подаръците й в джобовете си. — Хей, аз…
Тес спря моето извинение, слагайки ръка върху рамото ми. Очите й бяха големи, както винаги, и толкова успокояващи, че осъзнах как ми се прииска тя да можеше да дойде с мен.
— Било каквото било. Просто… обещай ми, че ще внимаваш.
Въпреки всичко тя ми беше простила толкова бързо. Дали ми беше казала онези неща по-рано в момент на превъзбуда? Дали още бе ядосана? Наведох се и бързо я прегърнах.
— Обещавам. А ти също внимавай. — В отговор тя ме прегърна през кръста, след което отиде при останалите млади медици, преди да успея да опитам отново да се извиня.
След като Тес си тръгна, отново насочих вниманието си към Рейзър. Той сочеше видеосигнал с растерна графика, който показваше някаква улица близо до железопътните линии на Ламар, покрай които ние с Киеде бяхме минали по-рано. Двама войника бързо преминаха през екрана, яките им бяха вдигнати, в опит да се предпазят от падащата суграшица, и всеки от тях дъвчеше горещи емпанадас. Устата ми се напълни със слюнка при тази гледка. Консервната храна на патриотите беше лукс, но, човече, какво ли не бих дал за горещ пай с месо.
— Като начало бих искал да уверя всички, че нещата вървят по план — обясни той. — Агентът ни успешно се срещна с Електора и му съобщи за нашия план за атентат, който служи за уловка. — Той огради с пръст една зона от екрана. — Първоначално Електорът беше планирал да посети Сан Анджело по време на обиколката си за повдигане на духа, след което да се отправи към Ламар. Носят се слухове, че вместо това той ще пристигне в Пиера. Няколко от нашите войници ще придружават Електора на мястото на неговите автентични бойци. — Погледът на Рейзър мина през мен, след което той посочи към екрана и замълча.
Видеоматериал замени растерния пейзаж от железопътните линии в Ламар — виждахме кадри от някаква спалня. Първото, което забелязах, бе една слаба фигура, която седеше на ръба на легло, а на коленете си бе подпряла брадичката си. Джун? Но стаята беше хубава — определено не ми приличаше на затворническа килия, — а креватът изглеждаше мек, с дебели пластове от одеяла, за каквито във времената, когато обитавах Езерния, бях готов да убия.