Някой ме хвана за ръката.
— Хей. Ето къде си бил, готин. — Паскао беше застанал до мен с онази постоянна, жизнерадостна усмивка, а бледите му очи пулсираха от вълнение.
— Хей — отвърнах аз и го поздравих с бързо кимване, преди отново да съсредоточа вниманието си върху екрана. Рейзър беше започнал да прави основен анализ на следващата част от плановете пред групата, но Паскао отново ме дръпна за ръкава.
— Ти, аз и още няколко от останалите паркури тръгваме след няколко часа. — Очите му се стрелнаха към видеото, преди отново да се върнат върху мен. — Слушай сега. Рейзър искаше да направя по-подробен разбор на екипа си. Току-що дадох указания на Бакстър и Джордан.
Почти не обръщах внимание на Паскао, защото вече бях сигурен, че малката фигура на леглото беше Джун. Трябваше да е тя заради начина, по който отмяташе косата си зад раменете и оглеждаше внимателно стаята от край до край с бърз поглед. Беше облечена в дебела пижама, но трепереше, сякаш стаята беше студена. Наистина ли тази елегантна спалня бе нейната затворническа килия? Спомних си за думите на Тес.
Дей, нима си забравил? Джун уби майка ти.
Паскао отново ме дръпна за ръката и ме накара да застана с лице към него, след което ме отведе обратно при групата.
— Слушай сега. Дей — прошепна отново той. — Тази вечер в Ламар ще пристигне пратка по влак. Тя ще съдържа голямо количество оръжия, екипировка, храна и всичко останало за войниците от бойния фронт заедно с пълен комплект части за лабораторно оборудване. Ние ще откраднем провизии и ще унищожим автомотриса, пълна с гранати. Това е тазвечерната ни мисия.
Сега Джун разговаряше с пазача, който стоеше близо до вратата, но едва долавях думите й. Рейзър беше приключил с обръщението си към хората в помещението и беше потънал в дълбок разговор с други двама патриоти, които от време на време сочеха нагоре към екрана, след което чертаеха нещо по дланите си.
— Какъв е смисълът на това да взривим цял вагон с гранати? — попитах аз.
— Мисията ще бъде покушението, което ще служи за уловка. Първоначално Електорът планираше да пристигне тук, в Ламар, но това бе, преди Джун да разговаря с него. Мисията ни тази вечер е да убедим новия лидер, ако все още не е убеден, че Джун му е казала истината. Освен това ще бъде и добра възможност да откраднем няколко гранати. — Паскао потри ръце с почти маниакално задоволство. — Ммм… Нитроглицерин. — Повдигнах вежди. — Аз и още трима паркури ще свършим работата с влака, но ще ни е нужен един специален паркур, който да отвлече вниманието на войниците и пазачите.
— Какво имаш предвид под специален?
— Имам предвид — отвърна многозначително Паскао, — че това бе причината Рейзър да реши да те вербува, Дей. Това е първата ни възможност да покажем на републиката, че ти си жив. Затова Киеде те накара да измиеш боята от косата си. Когато се разчуе, че си бил видян да унищожаваш влак в Ламар, хората ще полудеят. Малкият прочут престъпник на републиката все още е тук, дори и след като правителството се опита да го екзекутира? Ако това не предизвика чувството на недоволство у хората, нищо друго няма да успее. Хаос — това е нашата цел. Когато приключим, народът ще се изпълни с толкова ентусиазъм заради теб, че със сълзи на очи ще се молят да избухне революция. Това ще е перфектната атмосфера за атентат срещу Електора.
Вълнението на Паскао ме накара леко да се усмихна. Да създавам проблеми на републиката? Аз бях роден за това.
— Дай повече подробности — казах аз и му направих знак да се приближи.
Паскао погледна, за да се увери, че Рейзър още обсъжда плановете с останалите, след което ми намигна.
— Нашият екип ще откачи вагона с гранатите на няколко километра разстояние от гарата — когато пристигнем там, не искам повече от шепа войници да пазят влака. Сега, внимавай. Обикновено няма много войска близо до влаковите линии, но тази вечер ще е различно. Републиката ще ни издирва, след като е чула предупреждението на Джун за атентата, който използваме за примамка. Оглеждай се за допълнителни постове. Осигури ни необходимото време и се увери, че те ще те забележат.
— Добре. Ще ви осигуря време. — Скръстих ръце и посочих с пръст към него. — Само ми кажи къде трябва да отида.
Паскао се ухили и ме тупна силно по гърба.
— Чудесно. Ти със сигурност си най-добрият паркур сред нас — ще отвлечеш вниманието на тези войници без никакви проблеми. Ще се срещнем след два часа близо до входа, откъдето влезе. Ще си устроим парти. — Той щракна с пръсти. — О, и не обръщай внимание на Бакстър. Той просто е огорчен, че ти се радваш на специално отношение от мен и Тес.