Веднага след като се отдалечи, очите ми отново се насочиха към видеоекрана и замръзнаха върху фигурата на Джун. Докато записът продължаваше да върви, успях да доловя части от разговора на Рейзър.
— … достатъчно, за да чуя какво се случва — обясняваше той. — Тя го държи на позиция.
Видеовръзката показваше Джун, която сякаш задрямваше, опряла брадичка в коленете си. Този път нямаше никакъв звук, но аз го игнорирах. Тогава видях млад мъж с черна коса и елегантен черен плащ да влиза в килията й. Това беше Електорът. Той се наведе и започна да разговаря с нея, но не можех да разбера какво й казва. Когато се приближи до Джун, тя се напрегна. Усетих как кръвта се оттича от лицето ми. Цялата глъчка и суматоха заглъхна в далечината. Електорът сложи ръка върху брадичката на Джун и притегли лицето й към своето. Вземаше нещо, което смятах, че е предназначено само за мен, и внезапно почувствах покруса, чувство на загуба. Исках да откъсна очи, ала дори с периферното си зрение все още виждах как той я целуваше. Това сякаш продължаваше цяла вечност.
Наблюдавах сковано, докато те най-сетне се отдръпнаха един от друг и Електорът излезе от стаята, оставайки Джун сама, свита на леглото. Какво ли се случваше в ума й в този миг? Повече не можех да гледам. Канех се да обърна гръб, готов да последвам Паскао, далеч от тълпата и от тази сцена.
Но тогава нещо привлече вниманието ми. Погледнах към монитора. И точно в този миг видях Джун да прави сигнала ни, като вдигна два пръста до челото си.
Минаваше полунощ, когато Паскао, аз и още трима паркура изрисувахме очите си с широки черни ивици, облякохме тъмни фронтови униформи и надянахме военни кепета. След това излязохме от подземното скривалище на патриотите за първи път, откакто бях пристигнал. Някакви войници минаваха от време на време покрай нас, а когато се отдалечихме още малко и прекосихме железопътните линии, видяхме и други групички от тях. Цялото небе все още беше покрито с облаци и под бледите улични светлини виждах как обилно валеше суграшица. Тротоарът беше хлъзгав от водните капки и ледената киша, а въздухът миришеше на застояло — смесица от пушек и мухъл. Издърпах по-нагоре твърдата си яка, глътнах едно от сините хапчета на Тес и направо ми се прииска пак да съм с нея във влажните бедняшки квартали на Лос Анджелис. Докоснах праховата бомба, скрита под якето ми, за да проверя отново дали не се беше намокрила. В подсъзнанието ми сцената между Джун и Електора се разиграваше отново и отново.
Сигналът на Джун се отнасяше до мен. Коя част от плана искаше да спра? Да се откажа от мисията на патриотите и да избягам? Ако дезертирах сега, какво щеше да се случи с нея? Сигналът можеше да означава милион неща. Дори можеше да означава, че е решила да остане с републиката. Яростно изтласках мисълта от съзнанието си. Не, тя не би направила това. Дори и ако самият Електор я желае? Щеше ли това да я накара да остане?
Освен това си спомних, че видео връзката нямаше звук. Всяко друго излъчване, което бях гледал, имаше чист звук — Рейзър дори беше настоял звукът да бъде увеличен. Дали патриотите не го бяха спрели от тази видеовръзка? Криеха ли нещо?
Паскао ни накара да спрем в сенките на една алея недалеч от железопътната гара.
— Влакът пристига след петнадесет минути — обясни той, а дъхът му излизаше на облаци. — Бакстър, Айрис, вие двамата идвате с мен. — Момичето на име Айрис — високо, слабичко, с дълбоки очи, които шареха наоколо — се усмихна, но Бакстър се намръщи и стисна зъби. Игнорирах го и се опитах да не мисля за това, което той се опитваше да насади за мен в ума на Тес. Паскао посочи третия паркур, дребничко момиче с медночервени на цвят плитки, което постоянно ми хвърляше скришни погледи. — Джордан, ти ще трябва да откриеш и да ни посочиш вагона. — Тя вдигна палци към него.
Погледът на Паскао се премести към мен.
— Дей — прошепна той, — знаеш какво трябва да правиш.
Придърпах края на кепето си.
— Разбрано, братовчеде. — Каквото и да имаше предвид Джун, това не беше подходящият момент да изоставя патриотите. Тес все още се намираше в бункера, а аз нямах представа къде беше Идън. Нямаше начин да оставя и двамата в опасност.
— Ще ангажираш вниманието на войниците, нали? Накарай ги да те мразят.