— Ако успеете да се сетите за някакви други детайли, госпожице Ипарис, моля, чувствайте се свободна да ги споделите. Сега вече отново сте част от републиката, вие сте една от нас и ви обещавам, че няма от какво да се страхувате. Веднага щом пристигнем в Пиера, вашето досие ще бъде изчистено. Аз лично ще се погрижа да получите стария си ранг, но ще бъдете назначена в друг градски патрул. — Андън сложи ръка до устата си и прочисти гърло. — Препоръчах ви за екип от Денвър.
— Благодаря ви — тихо отвърнах аз. Андън падаше право в капана на патриотите.
— Някои сенатори считат, че сме били твърде щедри с вас, но всички са съгласни, че вие сте най-голямата ни надежда да открием лидерите на патриотите. — Андън се приближи и седна срещу мен. — Сигурен съм, че те отново ще се опитат да нанесат удар и бих искал да водите хората ми при осуетяване на бъдещи опити за нападение.
— Много мило от ваша страна, Електор. Поласкана съм — отвърнах аз и сведох глава в полупоклон. — И ако нямате нищо против, искам да ви попитам дали и кучето ми ще бъде помилвано?
Андън леко се засмя.
— Кучето ви е в столицата и сме се погрижили за него — ще ви чака, когато се върнете.
Срещнах погледа на Андън и за миг задържах очи върху него. Зениците му се разшириха, а бузите леко поруменяха.
— Виждам защо от Сената са недоволни от вашата снизходителност — най-сетне се обадих аз. — Но е вярно, че никой друг не е способен да гарантира безопасността ви по-добре от мен. — Нуждаех се от минута насаме с него. — И все пак сигурно има друга причина, за да бъдете толкова мил с мен. Нали?
Андън преглътна и погледна собствения си портрет. Очите ми се стрелнаха към пазачите, застанали до вратите на вагона. Андън сякаш разбра какво си мисля и махна с ръка към войниците, след което направи знак към камерите във вагона. Охраната напусна, а миг по-късно червените мигащи светлини на камерите угаснаха. За първи път никой не ни наблюдаваше. Бяхме наистина сами.
— Истината е — продължи Андън, — че ти си станала много популярна сред хората. Ако се разчуе, че най-надареният феномен е осъден за измяна или дори понижен поради нелоялност, е, сама се досещаш колко лошо ще се отрази това на републиката. Дори Конгресът е наясно с това.
Ръцете ми се извиха назад и се прибраха в скута ми.
— Сенатът на баща ви и вие имате доста различни морални принципи — казах аз, докато обмислях разговора, който дочух между Андън и сенатор Камиън само преди миг. — Или поне така дочух.
Той поклати глава и се усмихна горчиво.
— Най-меко казано.
— Не знаех, че изпитвате такава силна неприязън към Изпитанията.
Андън кимна. Той не изглеждаше изненадан, че бях подслушала разговора му.
— Изпитанията са остарял начин да избираме цвета на нацията ни.
Беше странно да чуя тези думи точно от устата на Електора.
— Защо Сенатът е толкова решен да ги запази? Какво са вложили в Изпитанията?
Андън сви рамене.
— Дълга история. Във времето, когато републиката ги въвежда за първи път, те са били… доста различни.
Наведох се напред. Никога не бях чувала истории за републиката, които да не са минавали през филтъра на държавните училища или обществената система за съобщения — а сега лично Електорът щеше да ми разкаже една такава.
— С какво са били различни? — попитах аз.
— Баща ми беше… много харизматичен. — Сега Андън прозвуча леко отбранително.
Странен отговор.
— Сигурна съм, че е имал своите методи — рекох аз, внимавайки гласът ми да прозвучи неутрално.
Андън кръстоса крака и се облегна назад.
— Не харесвам в какво се е превърнала републиката — каза той, като изричаше всяка дума бавно и сериозно. — Но не мога да кажа, че не разбирам защо нещата са такива. Баща ми е имал своите причини да го стори.
Намръщих се. Странно. Не го ли бях чула току-що да оспорва вземането на решителни мерки срещу бунтуващите си?
— Какво искате да кажете?
Андън отвори и затвори уста, сякаш се опитваше да намери точните думи.
— Преди баща ми да стане Електор, Изпитанията са били доброволни. — Той замлъкна, когато чу как си поех въздух. — Почти никой не знае това — било е доста отдавна.
Някога Изпитанията са били доброволни? Идеята беше напълно чужда за мен.
— Защо ги е променил? — попитах аз.