— Както казах, това е дълга история. Повечето хора никога няма да узнаят истината за създаването на републиката и има защо. — Той прокара ръка през чупливата си коса и облегна лакът върху перваза на прозореца. — Искаш ли да ти разкажа?
Какъв реторичен въпрос само! В думите на Андън се четеше известна самота. Не се бях замисляла затова преди, но сега осъзнах, че може да съм една от малкото, с които някога бе разговарял свободно. Наведох се напред, кимнах и зачаках да продължи.
— Републиката първоначално се е сформирала в разгара на най-тежката криза, която Северна Америка, а също и светът, някога са виждали — започна той. — Наводнения унищожили източното крайбрежие на Америка и милиони хора от изтока се стекли към западната част. Хората са били твърде много, за да могат да бъдат поети от нашите щати. Нямало работа. Нямало нито храна, нито подслон. Страната изпаднала в страх и паника. Бунтовете били извън контрол. Протестиращите измъквали войници, полицаи и пазители на мира от колите им, след което ги пребивали до смърт или ги изгаряли. Всеки магазин бил разграбван, всеки прозорец — потрошаван. — Той си пое дълбоко въздух. — Федералното правителство правело всичко по силите си, за да поддържа реда, но следващите едно след друго бедствия направили това невъзможно. Те не са разполагали с пари, за да се справят с кризите. Настъпила пълна анархия.
Време, в което републиката не е имала контрол върху народа си? Невъзможно. Трудно ми беше да си го представя, докато не осъзнах, че Андън по-скоро говореше за правителството на старите Съединени щати.
— Тогава нашият първи Електор взел властта. Той бил млад офицер от армията, само с няколко години по-голям от мен и достатъчно амбициозен, за да спечели подкрепата на недоволните войски от запада. Той обявил републиката за отделна държава, отцепил се от Съюза и обявил военно положение на запад. Войниците можели да стрелят без заповед и след като видели как техните другари били изтезавани и убивани по улиците, се възползвали изцяло от новопридобитата си власт. Конфликтът се превърнал в ние срещу тях — армията срещу народа. — Андън сведе поглед към лъскавите си обувки, сякаш бе засрамен. — Много хора били убити, преди войниците да успеят да спечелят контрола върху републиката.
Не можех да не се запитам какво ли щеше да мисли Метиъс по този въпрос. Или родителите ми. Щяха ли да одобрят? Щяха ли да наложат ред при такъв хаос?
— Ами колониите? — попитах аз. — Те възползвали ли са се от всичко това?
— По това време източната част на Северна Америка е била в още по-лошо състояние. Половината от територията им е била под вода. Когато първият Електор на републиката затворил границите, хората им нямало къде да отидат. Затова ни обявили война. — Андън се поизправи. — След всичко това Електорът се заклел да не позволи никога повече републиката да пропадне по този начин и затова той и Сенатът дали безпрецедентно ниво на власт на армията, което продължава и до ден-днешен. Баща ми и Електорите преди него са се уверили, че това ще остане непроменено.
Той поклати глава и потърка с ръце лицето си, преди да продължи.
— Изпитанията трябвало да окуражат усърдната работа и физическата активност, да изградят повече хора с военни качества — и те го сторили. Но те също така били използвани да се отстраняват слабите… и непокорните. И постепенно — за да контролират свръхнаселението.
Слабите и непокорните. Потреперих. Дей беше попаднал в последната категория.
— Значи знаете какво се случва с децата, които се провалят на Изпитанието? — попитах аз. — Това е прилагано, за да се контролира населението?
— Да. — Андън потрепна, докато се опитваше да го обясни. — В началото Изпитанията са имали логика. Целта им е била да привлекат най-добрите и най-здравите към армията. С течение на времето Изпитанията са били променени и са предлагани във всички училища. Това обаче не е било достатъчно за баща ми… той искал само най-добрите да оцеляват. Всеки друг, честно казано, е бил считан за загуба на място и ресурси. Баща ми винаги казваше, че Изпитанията са необходими, за да може републиката да процъфтява. И той спечели голяма подкрепа, като направи изпитите задължителни, особено след като започна да печели повече битки в резултат от това.
Стисках ръце толкова силно в скута си, че те започнаха да изтръпват.
— Е, смятате ли, че политиката на баща ви е била успешна? — тихо попитах аз.
Андън сведе глава. Опитваше се да намери точните думи.