— Тогава прави, каквото ти кажа, когато стигнем Пиера. Обещаваш ли? Всичко, каквото ти кажа.
Той наклони глава, веждите му се навъсиха озадачено, след което сви рамене и кимна в знак на съгласие. Изглежда, разбираше, че се опитвах да му споделя нещо, без да го казвам на глас. Когато моментът, в който патриотите щяха да пристъпят в действие, се надявах, че Андън щеше да си спомни за обещанието си.
Дей
Аз, Паскао и останалите паркури прекарахме половин ден на открито след мисията с влака, свити в алеи или по върховете на изоставени покриви, избягвайки войниците, които претърсваха улиците около гарата. Откри ни се възможност да се върнем един по един обратно в подземната щабквартира на патриотите, чак когато слънцето започна да залязва. Нито Паскао, нито аз повдигнахме въпроса за случилото се при влака. Джордан, срамежливото момиче паркур с медночервените плитки, на два пъти ме попита дали съм добре. Аз просто я игнорирах.
Да, имаше нещо объркано. И ако това не беше недоизказан начин за описание на годината.
Докато успеем да се върнем, всички се приготвяха да тръгнат към Пиера — някои унищожаваха документи, а други заличаваха информацията от компютрите. Гласът на Паскао ми подейства като приятно разсейване.
— Браво на теб, Дей — поздрави ме той. Беше седнал на една маса до задната стена на убежището. Паскао разтвори едната страна на якето си, където беше напъхал дузина опаковани гранати, откраднати от влака. Той внимателно сложи всяка една в кутия с празни подложки за яйца. Посочи ми един монитор най-вдясно на задната стена. На него показваха кадри от голям градски площад, където група хора се бяха струпали около нещо, нарисувано със спрей върху стената на някаква сграда. — Хвърли едно око.
Прочетох какво бяха изрисували хората на стената. „Дей е жив!“ бе надраскано по продължението на сградата поне три или четири пъти. Зрителите надаваха радостни възгласи — някои дори държаха ръчно направени табели, върху които беше изписана същата фраза.
Ако мислите ми не бяха заети с местонахождението на Идън, тайнствения сигнал на Джун и Тес, щях да се чувствам развълнуван от това, което бях предизвикал.
— Благодаря — отвърнах аз, може би малко по-троснато. — Радвам се, че им е харесал нашият номер.
Паскао измънка доволно под нос, без да обръща внимание на тона ми.
— Иди да видиш дали не можеш да помогнеш на Джордан.
Докато прекосявах коридора, се разминах с Тес. Бакстър вървеше до нея — отне ми секунда, за да осъзная, че той се опитва да сложи ръка около врата й и да прошепне нещо в ухото и. Тес го избута, когато ме видя. Тъкмо щях да й кажа нещо, когато Бакстър блъсна силно рамото ми, толкова силно, че отстъпих няколко крачки назад, а шапката ми хвръкна от главата. Косата ми се разпиля върху раменете ми.
Бакстър ми се усмихна самодоволно, черната ивица все още прикриваше голяма част от лицето му.
— Направи малко място — отсече той. — Да не мислиш, че това място ти принадлежи?
Стиснах зъби, но широко разтворените очи на Тес ме накараха да отстъпя. Той е безобиден — казах си аз.
— Просто се дръпни от пътя ми — отвърнах сухо аз и се обърнах.
Зад гърба си чух как Бакстър измърмори нещо под нос. Това беше достатъчно, за да ме накара да спра и отново да застана с лице към него. Присвих очи.
— Повтори го пак.
Той се ухили, напъха ръце в джобовете си и повдигна брадичка.
— Казах: ревнуваш ли, че твоето момиче развратничи с новия Електор?
Почти успях да преглътна обидата. Почти. Но в този миг Тес наруши мълчанието си и блъсна Бакстър с ръце.
— Хей — извика тя. — Остави го на мира, чуваш ли? Имал е тежка нощ.
Бакстър раздразнено изсумтя нещо. След това безцеремонно избута Тес назад.
— Ти си глупачка, затова че вярваш в този привърженик на републиката, момиченце.
Избухнах в гняв. Никога не съм бил запален по юмручни схватки — винаги съм се опитвал да ги избягвам по улиците на Езерния. Но всичкият гняв, който се беше натрупал в мен, се разля по вените ми, когато видях Бакстър да посяга на Тес.
Хвърлих се напред и го фраснах в челюстта с всичка сила.
Той рухна върху една от масите и се строполи на земята. Мигновено останалите, които бяха наблизо, започнаха да викат и крещят, образувайки кръг около нас. Преди Бакстър да се изправи на крака, аз скочих отгоре му. Юмруците ми два пъти срещнаха лицето му.