Бакстър изръмжа. Внезапно преимуществото в килограмите взе връх. Той ме изтласка с такава сила, че аз полетях и се треснах отстрани в едно компютърно бюро, след което ме вдигна, хвана ме за якето и ме блъсна в стената. Вдигна ме във въздуха, пусна ме, заби юмрук в стомаха ми и ми изкара въздуха.
— Ти не си един от нас. Ти си един от тях — изсъска той. — Нарочно ли се отклони от нашата мисия с влака? — Усетих как едно коляно се заби в хълбока ми. — Нали знаеш, че ще те убия, мръсен, долен дрисльо. Ще те одера жив.
Бях твърде разярен, за да почувствам болка. Успях да вдигна и свия единия си крак, след което го изритах в гърдите с всичка сила. С крайчеца на окото си забелязах как неколцина патриоти бързо обменят залози. Импровизиран дуел по скизбокс. За миг Бакстър ми напомни за Томас и внезапно единственото, което виждах, беше старата ми улица в Езерния и Томас, който бе насочил пистолет към майка ми, докато войниците мъкнеха Джон към чакащия джип. Виждах как завързват Идън за медицинската носилка. Как арестуват Джун. Как нараняват Тес. В главата ми нахлу кръв и погледът ми се замъгли. Отново се хвърлих към него и замахнах към лицето му.
Но Бакстър го очакваше. Изблъска ръката ми и се хвърли с цялата си тежест към мен. Гърбът ми се удари здраво в земята. Бакстър се ухили, сграбчи ме за врата и се подготви да забие юмрук в лицето ми.
Той рязко ме пусна. Поех си дълбоко въздух, когато тежкото му тяло се отмести от гърдите ми, след което се хванах за главата, когато едно от моите главоболия изригна с нетърпима болка. Някъде над себе си чувах Тес, а после и Паскао, които крещяха на Бакстър да се отдръпне. Всички говореха едновременно. Едно… Две… Три… Броях наум с надеждата, че това дребно упражнение ще отвлече вниманието ми от болката. Преди беше толкова по-лесно да предотвратявам тези главоболия. Може би Бакстър ме беше ударил по главата, а аз дори не бях разбрал.
— Добре ли си? — Сега ръцете на Тес ме бяха хванали за рамото и ме изправяха на крака.
Все още бях замаян от главоболието, но гневът беше стихнал. Изведнъж започнах да усещам болезнено парене в хълбока.
— Добре съм — отвърнах дрезгаво и огледах лицето й. — Нарани ли те?
Бакстър ме гледаше свирепо от мястото, където Паскао се опитваше да го успокои. Останалите вече се бяха върнали към задълженията си, вероятно разочаровани, че боят не продължи по-дълго. Зачудих се кого ли бяха избрали за победител.
— Добре съм — увери ме Тес. Тя прокара бързо ръка през подстриганата си на черта коса. — Не се притеснявай.
— Тес! — извика към нас Паскао. — Виж дали Дей не се нуждае от някакви шевове. Имаме график, който трябва да спазваме.
Тес ме отведе надолу по коридора извън общото помещение. Влязохме в една от стаите бункери, които бяха превърнати във временни болници, и затворихме вратата. Бяхме обградени от рафтове, отрупани догоре с най-различни шишенца с хапчета и кутии с бинтове. В средата на стаята имаше маса, което затрудняваше движението наоколо. Облегнах се на нея, докато Тес навиваше ръкавите си.
— Боли ли те някъде? — попита тя.
— Добре съм — повторих аз. Но в мига, в който го казах, потреперих и се хванах за хълбока. — Добре де, може би съм понатъртен.
— Дай да видя — категорично заяви Тес. Тя избута ръката ми настрана и разкопча ризата ми. Тес ме беше виждала гол до кръста и преди (бях изгубил бройката на случаите, когато тя трябваше да ме превързва), но сега помежду ни тегнеше неловкост. Бузите й станаха яркочервени, когато тя прокара ръка по гърдите и стомаха ми, след което притисна пръсти до хълбока ми.
Рязко си поех въздух, когато докосна чувствителното място.
— Да, ето там ме удари коляното му.
Тес огледа лицето ми.
— Гади ли ти се?
— Не.
— Не трябваше да правиш това — каза тя, докато действаше. — Кажи ааа. — Отворих уста. Тя опря кърпа до носа ми, огледа и двете ми уши и бързо излезе навън за момент. Върна се с леден компрес. — Ето. Дръж го върху удареното място.
Направих каквото ми каза тя.
— Станала си истинска професионалистка.
— Научих много от патриотите — отговори Тес. Когато за момент спря да преглежда гърдите ми и застана с лице срещу мен, погледът й се спря върху моя. — Бакстър просто не харесва твоето… увлечение по бивш войник от републиката — промърмори тя. — Но не му позволявай да те дразни, става ли? Няма смисъл да се излагаш на опасност.