Спомних си за ръката на Бакстър, която бе обгърнала врата на Тес — духът ми отново се разпали и внезапно почувствах нуждата да предпазя Тес по начина, по който го правех, когато живеехме на улицата.
— Хей, братовчедке — тихо казах аз. — Наистина съжалявам за това, което ти казах. За… нали се сещаш.
Тес се изчерви още повече.
Изпитвах трудности да намеря точните думи.
— Нямаш нужда да се грижа за теб — обясних аз със засрамен смях, след което я чукнах по носа. — Искам да кажа, че ти сигурно си ме отрупвала с грижи хиляди пъти. Аз винаги съм имал нужда от помощта ти повече, отколкото ти от моята.
Тес се приближи още повече и срамежливо сведе очи — мимика, която ме накара да забравя за грижите си. Понякога забравях колко бе приятна неизменната преданост на Тес — скала, на която можех да се опра и в най-лошите си дни. Макар че дните ни из Езерния сектор бяха борба за оцеляване, в момента изглеждаха толкова по-лесни. Прииска ми се отново да се върнем към това да споделяме остатъци от храна и всичко друго, което успявахме да отмъкнем. Какво щеше да се случи, ако Джун беше тук? Тя самата навярно щеше да нападне Бакстър. И сигурно щеше да се справи адски по-добре от мен, както с всичко останало. Тя въобще нямаше да има нужда от мен.
Ръцете на Тес се спряха върху гърдите ми, но тя вече не проверяваше за натъртвания. Осъзнах колко близо до мен беше застанала. Очите й объркано се вдигнаха към моите, едри и светлокафяви… и за разлика от тези на Джун, толкова лесни за разгадаване. Образът на Джун, която се целуваше с Електора, изникна в съзнанието ми отново; спомен, който се завъртя в стомаха ми като нож. Преди да успея да си помисля за нещо друго, Тес се наведе напред и опря устни до моите. Умът ми беше пуст, напълно объркан. Леко вълнение мина през мен.
Останах скован и я оставих да продължи.
После внезапно се отдръпнах. По дланите ми изби студена пот. Какво беше това? Трябваше да го предвидя и веднага да се спра. Сложих ръце върху раменете й. Когато видях как болката мина през погледа й, осъзнах каква голяма грешка бях направил.
— Не мога, Тес.
Тес въздъхна раздразнено.
— Какво сега, да не си женен за Джун?
— Не. Просто… — Думите ми се понесоха бързо, тъжни и безпомощни. — Съжалявам. Не трябваше да правя това — поне не сега.
— А факта, че Джун целува Електора? Какво ще кажеш за това? Наистина ли ще бъдеш толкова верен на някой, който дори не можеш да имаш?
Джун, винаги Джун. За миг я мразех и се зачудих дали нямаше да е по-добре, ако никога не се бяхме срещнали.
— Тук не става въпрос за Джун — обясних аз. — Джун играе роля. Тес. — Започнах да се отдръпвам от Тес, докато разстоянието между нас не стана метър. — Не съм готов това да се случи между нас. Ти си най-добрата ми приятелка — не искам да те заблуждавам, когато дори не зная какво върша.
Тес вдигна възмутено ръце.
— Целуваш случайни момичета по улиците, без да се замисляш. Но дори няма да…
— Ти не си случайно момиче от улицата — отсякох аз. — Ти си Тес.
Очите й се стрелнаха към мен и разочарованието й се появи върху устните, които тя прехапа толкова силно, че потече кръв.
— Не те разбирам, Дей. — Всяка дума ме удряше с премерена сила. — Въобще не мога да те разбера, но ще се опитам да ти помогна въпреки това. Наистина ли не виждаш как твоята безценна Джун промени живота ти?
Затворих очи и притиснах слепоочията си с ръце.
— Престани.
— Смяташ, че си влюбен в момиче, което познаваш от по-малко от месец, момиче, което… което е отговорно за смъртта на майка ти? За смъртта на Джон?
Думите й отекнаха в бункера.
— По дяволите, Тес. Вината не беше нейна…
— Така ли? Дей, застреляха майка ти заради Джун! Но ти се държиш така, сякаш я обичаш? Винаги съм ти помагала — бях до теб от деня, в който се срещнахме. Мислиш, че се държа наивно? Е, не ми пука. Никога не съм ти казвала нищо за другите момичета, с които си бил, но не мога да понеса да гледам как си избираш момиче, което не е направило нищо друго, освен да те нарани. Извинявала ли ти се е някога Джун за случилото се, имало ли е нужда да заслужи прошката ти? Какво ти става? — Когато останах смълчан, тя сложи ръка върху моята. — Е, обичаш ли я? — попита по-спокойно тя. — А тя обича ли те?
Дали я обичам? Бях й казал, че е така, в онази баня във Вегас и наистина го мислех. Но тя не ми отвърна със същото, нали? Може би никога не се бе чувствала по този начин — може би просто се заблуждавах.