Най-накрая, когато бях отброила двадесет и шест минути (вероятно с разлика от три-четири секунди), Андън се появи през вратите в далечния край на залата с екип от официални лица зад себе си. Виждаше се ясно, че не всички са щастливи — някои сенатори бяха изостанали назад с плътно присвити устни. Измежду тях разпознах сенатор Камиън, с който Андън беше спорил във влака. Посивялата му коса днес изглеждаше разрошена. Видях и друг сенатор, който си спомнях от случайно срещнати заглавия, сенатор Конър, дебела жена с рядка червена коса и уста, която приличаше на жабешка. Не познавах останалите. Освен сенаторите, двама млади журналисти бяха застанали от двете страни на Андън. Единият беше навел глава и бързо записваше продиктуваното в бележник, докато вторият се мъчеше да държи диктофона си достатъчно близо до Андън.
Станах, когато стигнаха до мен. Сенаторите, които шушукаха помежду си, се смълчаха. Андън кимна към охранителите.
— Джун Ипарис, Конгресът ви опрощава всички престъпления срещу републиката, при условие че продължите да служите на нацията си с всички ваши сили и възможности. Постигнахме ли някакво съгласие, госпожице Ипарис?
Кимнах. Дори от това леко движение главата ми се замая.
— Да, Електор.
Журналистът до Андън трескаво записваше думите ни. Екранът на бележника му блещукаше под бързо движещите му се пръсти.
Андън забеляза колко отпусната бях. Видя, че състоянието ми не се беше подобрило.
— Ще ви бъде наложена пробация за известен период, както бях посъветван от моите сенатори, и през това време ще бъдете обект на щателен надзор, дотогава, докато всички единодушно не приемем, че сте готова да се върнете към изпълнението на служебните си задължения. Ще бъдете зачислена в столичните патрули. Когато днес следобед всички се върнем в базата в Пиера, ще обсъдим към кой патрул ще се присъедините. — Той повдигна вежди и се обърна надясно и наляво. — Сенатори? Някакви коментари?
Сенаторите запазиха мълчание. Един от тях най-накрая се обади със зле прикрита подигравка.
— Нали разбирате, че все още не сте извън подозрение, агент Ипарис. Ще бъдете наблюдавана по всяко време. Считайте нашето решение като акт на изключително благоволение.
— Благодаря ви, Електор — отвърнах аз и отдадох рязко чест като истински войник. — Благодаря ви, сенатори.
— И аз ви благодаря за помощта — отвърна Андън с лек поклон.
Държах главата си наведена, за да не ми се налага да срещна погледа му и доловя двойствения смисъл в думите му — той ми благодареше за помощта, която се предполагаше, че съм му указала, за да го защитя, както и за помощта, която очакваше да получи от Дей и мен.
Някъде навън Дей беше заел позиция заедно с останалите. При тази мисъл ми прилоша от притеснение.
Войниците започнаха да съпровождат нашата група обратно към предната част на заседателната зала и към съответните ни возила. Обмислях всяка своя крачка и се опитвах да запазя концентрация. Сега не беше моментът да губя сили заради някаква болест. Бях вперила очи във входа на залата. Откакто за последно пътувахме с влака, това бе идеята, която смятах, че може да проработи. Нещо, което да развали синхронизацията на патриотите, нещо, което можех да направя, за да попреча да се запътим обратно към главната военна резиденция в Пиера.
Надявах се това да свърши работа. Не мислех, че мога да си позволя грешки.
Когато останаха три метра до вратите, се спънах. Мигновено отново се изправих, но след това отново се препънах. Сенаторите зад мен започнаха да мърморят. Един от тях попита троснато:
— Какво има?
Тогава се появи Андън, лицето му бе надвиснало над мен. Двама от пазачите изскочиха пред него.
— Електор, сър — обади се единият. — Моля, отдръпнете се. Ние ще се погрижим за това.
— Какво се случи? — попита войниците Андън, а после се обърна към мен. — Ранена ли си?
Не беше толкова трудно да се преструвам, че ще припадна. Светът около мен започна да избледнява, а после отново стана по-ясен. Главата ме болеше. Повдигнах я и осъществих зрителен контакт с Андън. След това рухнах на пода.
Изплашени възгласи започнаха да жужат около мен. Наострих уши, когато чух гласа на Андън да се извисява над останалите, изричайки точно това, което се надявах да каже: