Всяка изтичаща секунда представляваше мост между живота и смъртта.
Довери й се.
Внезапно скочих и се затичах по покрива. Паскао ми извика нещо разгневено в слушалката. Не му обърнах внимание. Докато превозните средства минаваха покрай сградата, на която се намирах, аз издърпах шпилката на гранатата и я метнах с всичка сила надолу по улицата. Точно към мястото, откъдето патриотите искаха те да минат.
— Дей! — неистово викаше Паскао. — Не… какво…!
Гранатата падна върху улицата. Закрих уши и мигновено бях проснат на пода, когато взривът разклати земята. Спирачките на джиповете изскърцаха и колите спряха точно пред мястото на взрива — джипът на Електора се опита да мине покрай отломките, но една от гумите му се спука и го принуди да спре. Бях блокирал изцяло улицата, по която трябваше да преминат и където патриотите очакваха Електора. А останалите коли на Електора бяха все още там, целият конвой.
Сега Джун тичаше към превозното средство на Електора. Ако се опитваше да го спаси, не трябваше да губя време. Скочих на крака, метнах се към едната страна на покрива и се хванах за улука в края на сградата. След това се спуснах надолу. Улукът се откърти от сградата, загубих равновесие, но успях да се пусна от него и се хванах за близкия перваз на прозореца. Краката ми стъпиха върху корниза на втория етаж. Скочих надолу към първия и се претърколих.
На улицата цареше пълен хаос. През виковете и дима видях войниците на републиката, които тичаха към джиповете, докато войниците по колите се бяха втурнали да измъкнат Електора. Някои от дегизираните патриоти бяха разколебани, объркани от ненавременния ми взрив. Сега вече бе твърде късно джипът на Електора да бъде отделен от останалите — просто имаше прекалено много войници. Тълпи от тях се задаваха по улицата. Чувствах се скован, до известна степен объркан колкото тях, все още не съвсем наясно защо се противопоставих на всичко, което планирах да сторя.
— Тес! — извиках аз. Тя се намираше точно там, където трябваше да бъде, скрита в сенките на сградата. Протегнах се и я хванах за раменете.
— Какво става? — извика тя, но аз просто я завъртях.
— Към входа на тунела, ясно? Без въпроси! — Насочих я в посока към бункера на патриотите. Там, където трябваше да се скрием след атентата. Устата на Тес се отвори от неподправен страх, но тя направи, каквото й казах, шмугвайки се на безопасно място в сянката на сградата и изчезна от поглед.
Още една експлозия разтърси улицата зад мен. Гранатата най-вероятно беше хвърлена от някой от другите паркури. Въпреки че Електорът нямаше да пристигне на планираното място, те се опитваха да блокират джиповете и да направят своя опит за атентат. Патриотите сигурно се стичаха отвсякъде. Те буквално щяха да ме убият за това, което сторих. И двамата с Тес трябваше да стигнем до тунела, преди да ни открият.
Изтичах до Джун, когато тя стигна до джипа на Електора. Вътре в колата имаше мъж с черна къдрава коса, а тя му извика и притисна ръце към прозореца. Някъде избухна още един взрив, който накара Джун да падне на колене. Хвърлих се върху нея, докато отломки и чакъл ни засипваха от всички посоки. Парче цимент ме удари по рамото и аз потреперих от болка. Патриотите определено се опитваха да наваксат изгубеното време, но забавянето им костваше скъпо. Знаех, че ако те станеха безразсъдни, просто щяха да забравят за излъчването на реалното убийство и вместо това да взривят джипа на Електора. Войници от републиката се стичаха по улицата. Бях сигурен, че те също вече ме бяха видели. Надявах се Тес да е в безопасност в скривалището.
— Джун! — Тя изглеждаше замаяна и объркана, но след това ме разпозна. Сега нямахме време за поздрави.
Куршум изсвистя над главите ни. Наведох се и отново предпазих Джун — един от войниците близо до нас беше прострелян в крака. Моля те, в името на… Моля те, нека Тес да е стигнала невредима до входа на тунела. Завъртях се и срещнах ококорените очи на Електора през прозореца. Значи това бе човекът, който целуна Джун — беше висок, хубав и богат и щеше да поддържа всички закони на баща си. Той беше момчето крал, което символизираше всичко, което представлява републиката — войната с колониите, която доведе до болестта на Идън, законите, които ме осъдиха на екзекуция, защото се бях провалил на някакъв глупав скапан тест, когато бях на десет. Този човек беше републиката. Трябваше да го убия на мига.