— Хей — прошепна той.
Прегърнах го и останахме плътно прилепени един до друг. Затворих очи и потънах в тялото на Дей и топлината на дъха му във врата ми. Ръцете му милваха косите ми и се спуснаха по гърба ми, притискаха ме, сякаш се страхуваше да ме пусне. Дей леко се отдръпна, колкото да срещне очите ми. Наведе се напред, сякаш за да ме целуне… но тогава, поради някаква причина, се спря и отново ме притисна в обятията си. Да го прегръщам беше успокоително и все пак…
Нещо се беше променило.
Отидохме в кухнята (двадесет квадратни метра, съдейки по броя на плочките върху квадратния под), измъкнахме две консерви с храна и бутилки с вода, покатерихме се върху тезгяхите и седнахме да си починем. Дей мълчеше. Аз чаках напрегнато, докато си поделихме консервата със спагети в доматен сос, но той все така не изричаше нито дума. Изглежда размишляваше. За осуетения план ли? За Тес? Или може би въобще не мислеше, а все още беше парализиран от мълчание. Аз също останах безмълвна. Предпочитах да не му подсказвам какво да говори.
— Видях предупредителния ти сигнал по един от клиповете от охранителните камери — най-сетне се обади той, след като бяха изминали седемнадесет минути. — Не знаех какво точно искаш да направя, но схванах основната идея.
Забелязах, че той не спомена целувката между мен и Андън, макар да бях сигурна, че я е видял.
— Благодаря. — За миг ми притъмня пред очите и аз започнах да мигам бързо в опит да се съсредоточа. Може би се нуждаех от още лекарство. — Аз… съжалявам, че те поставих в затруднено положение. Опитах се да накарам джиповете да тръгнат по различен маршрут в Пиера, но не се получи.
— Това е била целта на припадъка, нали? Притеснявах се, че може да са те наранили.
Замислих се за момент, продължавайки да дъвча. Сега храната трябваше да има страхотен вкус, но аз въобще не бях гладна. Изпитвах нужда да му споделя за освобождаването на Идън веднага, но тонът на Дей като задаваща се буря на хоризонта ме спря. Бяха ли успели патриотите да чуят всичките ми разговори с Андън? Ако беше така, то Дей вече можеше и да знае.
— Рейзър ни лъже за причината, поради която иска смъртта на Електора. Все още не зная защо, но нещата, които той ни разказа, просто не се връзват. — Направих пауза и се запитах дали Рейзър вече бе задържан от служители на републиката. Ако не още, щеше да е скоро. До края на деня от републиката трябваше да са разбрали, че Рейзър недвусмислено бе инструктирал шофьорите на джиповете да не се отклоняват от маршрута, което отведе Андън право в клопката.
Дей сви рамене и се концентрира върху храната.
— Кой знае какво правят той и патриотите в момента?
Почудих се дали каза това, защото си мислеше за Тес. Начинът, по който тя го беше погледнала, преди да избягаме в тунела… реших да не питам какво се беше случило между тях. И все пак във въображението ми се появиха двамата, седнали заедно на дивана, толкова удобно и спокойно, също както първия път, когато срещнахме патриотите във Вегас — представих си как Дей опира глава в скута на Тес. Тя се навежда и допира устни в неговите. Стомахът ми се сви от безпокойство. Но тя не дойде — напомних си аз. Какво се беше случило между тях? Представих си как Тес се кара с Дей заради мен.
— И така — монотонно изрече той. — Разкажи ми какво откри за Електора, което те накара да решиш, че ще е по-добре да предадем патриотите.
Все пак той не знаеше за Идън. Оставих водата си и присвих устни.
— Електорът е освободил брат ти.
Вилицата на Дей се спря във въздуха.
— Какво?
— Андън го е освободил… в деня, след като ти изпратих сигнала. Идън е под федерална защита в Денвър. Андън е отвратен от това, което републиката стори със семейството ти… и иска да спечели доверието ни — моето и твоето. — Протегнах се да хвана ръката на Дей, но той я отдръпна. Изпуснах разочарована въздишка. Не бях сигурна как ще приеме тези новини, но част от мен се беше надявала, че той просто ще бъде… щастлив.
— Андън е изцяло против политиката на покойния Електор — продължих аз. — Той иска да спре Изпитанията и експериментите със заразата. — Поколебах се. Дей все така беше втренчил поглед в консервата със спагети, с вилица в ръка, но вече не се хранеше. — Той иска да направи всички тези радикални промени, но първо трябва да спечели благоразположението на хората. Буквално ме молеше за помощта ни.