Выбрать главу

Лицето на Дей трепна.

— Това ли е всичко? Това ли е причината да решиш да хвърлиш целия план на патриотите на вятъра? — отговори ядосано той. — Значи Електорът може да ме подкупи в замяна на подкрепата ми? Ако ме питаш, това ми звучи като проклета шега. Откъде знаеш, че казва истината? Получи ли доказателство, че наистина е освободил Идън?

Сложих ръка на рамото му. Точно от тази реакция на Дей се опасявах, но той имаше пълно право да храни подозрения. Как можех да обясня това шесто чувство, което изпитвах към личността на Андън или факта, че съм видяла почтеността в погледа му? Знаех, че Андън е освободил брата на Дей. Знаех го. Но Дей не беше присъствал в стаята. Той не познаваше Андън. Нямаше причина да му вярва.

— Андън е различен. Трябва да ми повярваш, Дей. Той е освободил Идън не само защото иска от нас да направим нещо за него.

Думите на Дей бяха студени и резервирани.

— Попитах, имаш ли някакво доказателство?

Въздъхнах и отдръпнах ръка от рамото му.

— Не — признах аз. — Нямам.

Внезапно Дей излезе от унеса си и отново зарови вилицата си в консервата. Направи го толкова рязко, че дръжката на прибора се огъна.

— Изиграл те е. Теб, от всички възможни хора. Републиката щяла да се промени. В момента новият Електор е млад, адски глупав, тщеславен и просто иска да накара хората да го взимат насериозно. Готов е да каже всичко. Веднага щом нещата се успокоят, ще видиш истинската му същност. Гарантирал го. Той не е по-различен от баща си — просто още един дяволски богат дрисльо с дълбоки джобове и уста, пълна с лъжи.

Подразних се от това, че Дей ме смяташе за толкова наивна.

— Млад и тщеславен? — Побутнах леко Дей и се опитах да разведря настроението. — Напомня ми на някого.

Преди това щеше да накара Дей да се засмее, но сега той просто ме изгледа свирепо.

— Видях едно момче в Ламар — продължи той. — Беше на възрастта на брат ми. За миг си помислих, че е Идън. Превозваха го в огромна стъклена туба като някакъв вид научен експеримент. Опитах се да го измъкна, но не успях. Използват кръвта на момчето като биооръжие, което се опитват да пуснат в колониите. — Дей хвърли вилицата си в мивката. — Ето това прави твоят прекрасен Електор с брат ми. Сега все още ли смяташ, че го е освободил?

Протегнах се и сложих ръце върху неговите.

— Конгресът е изпратил Идън на фронта, преди Андън да стане Електор. Андън го е пуснал на свобода само преди два дни. Той е…

Дей ме пусна, изражението му беше смесица от разочарование и объркване. Той издърпа ръкавите на ризата си до лактите.

— Защо вярваш толкова много в този човек?

— Какво искаш да кажеш?

С всяка следваща дума той се ядосваше все повече.

— Искам да кажа, че единствената причина — да не разбия прозореца на колата на твоя Електор, след което да забия нож в гърлото му — беше ти. Защото знаех, че сигурно си имала уместна причина. Но сега, изглежда, сякаш просто си се доверила на думите му. Какво се случи с цялата тази твоя логика?

Не ми хареса как Дей наричаше Андън моя Електор, сякаш с него бяхме от противоположните страни.

— Говоря ти истината — спокойно казах аз. — Освен това, доколкото си спомням, ти не си убиец.

Дей ми обърна гръб и измърмори под носа си нещо, което не можах да чуя добре. Скръстих ръце.

— Помниш ли, когато ти се доверих, макар че всичко, което ми беше известно, говореше, че ти си враг? Оправдах те заради липсата на доказателства и пожертвах всичко, в което вярвах. Мога веднага да ти кажа, че убийството на Андън няма да разреши нищо. Той е човекът, от който републиката наистина се нуждае — някой вътре в системата с достатъчно власт да промени нещата. Ще можеш ли да живееш с мисълта, че си убил подобен човек? Андън е добър.

— И какво от това? — студено рече Дей. Беше стиснал най-горния край на тезгяха толкова силно, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели. — Добър, лош — какво значение има? Той е Електорът.

Присвих очи.

— Наистина ли вярваш в това?

Дей поклати глава и тъжно се изсмя.

— Патриотите се опитват да започнат революция. От това се нуждае тази страна — не от нов Електор, а от управление без Електор. Републиката е непоправимо покварена. Нека колониите поемат контрол.