— Хей, докато беше с патриотите, те показаха ли ти как да се биеш?
Поклатих глава.
— Не. Защо?
Джун се обърна и застана срещу мен. Входът на кухнята беше толкова тесен, че рамото й докосна леко моето и ръцете ми настръхнаха. Ядосах се, въпреки всичко тя продължаваше да ми действа така.
— Докато влизахме в тунела, забелязах, че замахна към патриотите, като използваш силата от раменете… но това не е много ефективно. Трябва да замахваш и да използваш силата от краката и бедрата си.
Критиката й ме подравни, макар че я отправяше необичайно колебливо.
— Не искам да се занимавам с това в момента.
— Кога ще имаме по-добра възможност да го направим, ако не сега? — Джун се облегна на рамката на вратата и посочи към входа на убежището. — Ами ако се натъкнем на войници?
Въздъхнах и за миг вдигнах ръце.
— Ако това е начинът ти да се извиниш след разправията, то наистина не те бива. Слушай. Съжалявам, че се ядосах. — Поколебах се, когато си спомних думите си. Не съжалявах. Но казвайки й това сега, нямаше да оправи нищо. — Просто ми дай няколко минути и ще се почувствам по-добре.
— Хайде, Дей. Какво ще стане, когато откриеш Идън и трябва да го защитиш? — Тя наистина се опитваше да се извини по свой начин. Е, поне се опитва, колкото и непохватна да е в това.
Изгледах я свирепо в продължение на няколко секунди.
— Добре — най-сетне се съгласих. — Покажи ми някои движения, войнико. Какво си наумила?
Джун леко ми се усмихна, заведе ме до центъра на главната зала на убежището и застана до мен.
— Чел ли си някога „Изкуството на ръкопашния бой“ на Дюкейн?
— Приличам ли ти на човек, който някога е имал свободно време за четене през живота си?
Тя не ми обърна внимание и веднага се почувствах зле заради това, което казах.
— Е, ти вече стъпваш доста леко и имаш безупречно равновесие — продължи тя. — Но не използваш тези силни страни, когато атакуваш. Сякаш се паникьосваш. Забравяш напълно за предимството си в бързината и центъра на тежестта.
— Центъра на какво? — понечих да попитам аз, но тя почука по външната част на крака ми с обувката си.
— Стой върху възглавничките на ходилата си и дръж краката си разкрачени на нивото на раменете — продължи тя. — Представи си, че стоиш на влакови релси с единия крак напред.
Бях леко изненадан. Джун беше следила атаките ми внимателно, макар това обикновено да се случваше, когато всякакъв възможен хаос цареше около нас. И беше права. Дори не бях осъзнал, че инстинктът за баланс отиваше на вятъра, когато се опитвах да се бия. Направих каквото ми каза тя.
— Добре. И сега?
— Ами като за начало дръж брадичката си наведена надолу. — Тя докосна ръцете ми, след което ги вдигна, така че единият юмрук остана близо до бузата ми, а другият кръжеше около лицето ми. Джун прокара ръце по предмишниците ми, за да провери стойката ми. Кожата ми настръхна. — Повечето хора се навеждат назад и държат брадичката си вдигната нагоре и издадена напред — обясняваше тя, а лицето й беше близо до моето. Чукна ме веднъж по брадичката. — И ти правиш същото. А това просто си проси за нокаут.
Опитах се да се концентрирам върху собствената си позиция, като вдигнах двата си юмрука.
— Как замахваш за удар?
Джун нежно докосна върха на брадичката ми, след това ръба на челото ми.
— Запомни, че най-важното е колко точно можеш да удариш някого, а не колко силно. Ще успееш да повалиш някой много по-едър, ако го улучиш на правилните места.
Преди да се усетя, беше изминал половин час. Джун ме учеше на тактика след тактика — да държа рамената си повдигнати, за да предпазя брадичката си, да хващам неподготвени опонентите си със залъгващи движения, удари отгоре, удари отдолу, отдръпване назад, последвано от ритници, бързо отскачане встрани. Прицелване в уязвимите точки — очи, врат и така нататък. Хвърлих се напред с всичка сила. Когато се опитах да я хвана неподготвена, тя се измъкна от хватката ми като вода между скалите, гъвкава и непреставаща да се движи, а ако мигнех, се озоваваше зад мен и ми извиваше ръката зад гърба.
Най-накрая Джун ме спъна и притисна на пода. Ръцете й натиснаха китките ми.
— Видя ли? — каза тя. — Излъгах те. Винаги гледаш опонентите си в очите, но това пречи на периферното ти зрение. Ако искаш да проследиш движението на ръцете и краката ми, трябва да се фокусираш върху гърдите ми.