— Вече не съм сигурна, че въобще я познавам. Не знам как е могла да извърши нещо такова, Бентън.
Той замълча и се загледа встрани за момент, после отново прикова очи в моите.
— Ти ми намекна, че се тревожиш за пиенето й. Можеш ли да ми дообясниш проблема?
— Предполагам, че тя пие така, както върши и всичко останало — стига до крайности. Луси е или много добра, или много лоша, а алкохолът е само един пример.
Още докато произнасях думите си, осъзнах, че все повече засилвам подозренията на Уесли.
— Разбирам — каза той. — Има ли история на алкохолизъм в семейството й?
— Вече започвам да мисля, че във всяко семейство има такава — горчиво отбелязах аз. — Да. Баща й беше алкохолик.
— Това е зет ти, нали?
— Беше ми зет съвсем кратко време. Както знаеш, Дороти бе омъжена четири пъти.
— Знаеш ли, че в някои нощи Луси не се е прибирала в стаята си в общежитието?
— Не знам абсолютно нищо за това. В нощта на взлома била ли си е в леглото? Тя има съквартирантки в апартамента.
— Може да се е измъкнала, след като всички са заспали. Така че не знаем. Вие двете добре ли се разбирате? — попита той.
— Не особено.
— Кей, възможно ли е да е направила нещо подобно, за да те накаже?
— Не — рязко отговорих аз и усетих, че започвам да му се ядосвам. — А и в момента никак не ми се иска да използваш мен, за да правиш профил на племенницата ми.
— Кей — гласът му омекна, — не по-малко от теб желая това да не беше вярно. Аз съм човекът, който я препоръча за АИП. Аз съм този, който търсеше начин да я назначи тук, след като завърши университета. Смяташ ли, че се чувствам много добре?
— Сигурно това е станало по някакъв друг начин.
Той бавно поклати глава.
— Дори ако някой беше научил идентификационния номер на Луси, пак нямаше да успее да влезе, защото биометричната система изисква сканиране на пръста й.
— Значи е искала да я хванат — отвърнах аз. — Луси знае по-добре от всеки друг, че ако проникне в секретни файлове, автоматично времето на влизане и излизане от тях ще бъде записано, а ще останат и други следи.
— Съгласен съм. Би трябвало да го знае по-добре от всеки друг. Точно затова се интересувам от възможния мотив. С други думи, какво се е опитвала да докаже? Кого се е опитвала да нарани?
— Бентън — казах тихо, — какво ще стане?
— СПО ще проведе официално разследване — отговори той.
Имаше предвид създадената към Бюрото Служба за професионална отговорност, която беше еквивалентът на отдел „Вътрешни работи“ в полицията.
— Ако е виновна?
— Зависи дали ще можем да докажем, че е откраднала нещо. Ако е откраднала, значи е извършила углавно престъпление.
— А ако не е?
— Отново зависи какво ще открие СПО. Но според мен спокойно можем да твърдим, че Луси най-малкото е нарушила правилата ни за безопасност и вече няма бъдеще във ФБР — каза той.
Устата ми бе така пресъхнала, че почти не можех да говоря.
— Тя ще бъде съкрушена.
Очите на Уесли бяха потъмнели от умора и разочарование. Знаех колко много харесваше племенницата ми.
— Междувременно — продължи той със същия безизразен тон, който използваше, когато обсъждахме различните случаи — тя не може да остане в Куантико. Вече й бе наредено да събере нещата си. Вероятно може да остане при теб, в Ричмънд, докато приключи разследването.
— Разбира се, но знаеш, че аз няма да съм там през цялото време.
— Ние не я поставяме под домашен арест, Кей — каза той и очите му се затоплиха, макар и само за момент.
За частица от секундата мярнах това, което разбъркваше хладните му, тъмни води.
Уесли се изправи.
— Довечера ще я закарам в Ричмънд — съобщих аз и също се надигнах.
— Надявам се, че си добре — каза Уесли.
Знаех какво има предвид и също така знаех, че сега не мога да мисля за това.
— Благодаря, да — отговорих и мислите и чувствата в ума ми се завъртяха лудо, като че ли водеха свирепа битка в главата ми.
Луси оправяше леглото си, когато малко по-късно влязох в стаята й. Тя ми обърна гръб, когато ме видя.
— С какво мога да ти помогна? — попитах.
Тя натъпка чаршафите в плик.
— С нищо — отговори племенницата ми. — Всичко е под контрол.
Покоите й бяха скромно обзаведени с обикновени легла, бюра и столове от дъбов фурнир. Според жилищните стандарти на юпитата, апартаментите в общежитие „Вашингтон“ бяха мизерни, но за военни бараки не бяха никак лоши. Зачудих се къде ли са съквартирантките на Луси и дали имат представа какво е станало.