— Нямам повече въпроси — кратко отсече Колдуел.
Съдията По приключи процедурите за деня, като удари силно с чукчето и събуди една възрастна жена, която през по-голямата част от сутринта бе спала дълбоко, скрита от черната си сламена шапка. Тя се стресна, седна изправено и избърбори:
— Кой е?
После си спомни къде се намира и се разплака.
— Всичко е наред, мамо, не се притеснявай — утешаваше я по-млада жена.
Съдебната зала се опразни за обедната почивка. Преди да напусна центъра, се отбих до архива на здравния отдел, където една моя стара приятелка и колежка работеше като главен регистратор. Във Вирджиния човек не можеше да се брои за законно роден или починал без подписа на Глория Лъвинг. Макар да беше местна като хайвера от херинги, тя познаваше колегите си във всяка част на страната. През изминалите години Глория често ми бе помагала да се уверя, че дадени хора са били на тази планета или не, че са се женили, развеждали или осиновявали деца.
Казаха ми, че тя е в обедна почивка в кафенето на сграда „Медисън“. В един и петнайсет я открих седнала до масата сама. Ядеше ванилово кисело мляко и плодов коктейл. А най-вече четеше дебел трилър, обявен от „Ню Йорк Таймс“ за бестселъра на годината, ако можеше да се вярва на корицата.
— Ако трябваше да ям обеди като твоите, въобще нямаше да си давам труда — казах аз, като си придърпах другия стол.
Тя вдигна поглед към мен и безстрастното й изражение се замени от радост.
— Мили боже! Какво, за бога, правиш тук, Кей?
— Работя на отсрещната страна на улицата, ако случайно си забравила.
Тя се разсмя жизнерадостно.
— Да ти взема ли едно кафе? Скъпа, изглеждаш доста изморена.
Името на Глория Лъвинг я бе определило още при раждането й, а и тя бе израснала с характер, който напълно му съответстваше. Беше едра, щедра жена на около петдесет години, която се отнасяше изключително грижливо с всеки сертификат, преминал през бюрото й. За нея досиетата бяха повече от хартия и чужди имена и тя бе готова да назначава, уволнява или да се разправя с градските власти заради някое от тях. Нямаше значение чие бе то.
— Без кафе, благодаря.
— Е, чух, че вече не работиш на отсрещната страна на улицата.
— Обичам начина, по който хората ме пенсионират, когато отсъствам една-две седмици. Сега съм консултант на ФБР и затова ми се налага често да пътувам нанякъде.
— Да, до Северна Каролина и обратно, предполагам. Съдя по това, което чух по новините. По-миналата вечер дори Дан Радър говореше за случая с момиченцето на Стайнър. По Си Ен Ен също предаваха за него. Господи, тук е ужасно студено.
Огледах се из отблъскващото кафене, предназначено за правителствени служители, където хората не изглеждаха особено доволни от живота си. Много от тях седяха приведени над таблите си, с пуловери и сака, закопчани догоре.
— Всички термостати са нагласени на петнайсет градуса, за запазване на енергията, ако това не е най-голямата дивотия, която някога съм чувала — продължи Глория. — Парното ни идва от медицинския колеж, така че намаляването на термостатите не спестява и един ват електричество.
— Тук ми се струва по-студено от петнайсет градуса — отбелязах.
— Да, защото всъщност е дванайсет, горе-долу като навън.
— Винаги си добре дошла на топло в моя офис — казах аз с коварна усмивчица.
— Да, това сигурно е най-топлото място в града. Добре, Кей, как мога да ти помогна?
— Налага ми се да проследя един случай на СВСН, който уж е станал в Калифорния преди около дванайсет години. Името на бебето е Мери Джо Стайнър, а имената на родителите Дениз и Чарлс.
Глория направи връзката веднага, но бе прекалено добра професионалистка, за да настоява за подробности.
— Знаеш ли моминското име на Дениз Стайнър?
— Не.
— Къде в Калифорния?
— И това не знам — отговорих.
— Имаш ли възможност да разбереш? Колкото повече информация имам, толкова по-добре.
— Предпочитам да се опиташ да се справиш с малкото, което знам. Ако не стане, ще видя как мога да науча нещо повече.
— Каза, че уж било СВСН. Значи има подозрения, че всъщност не е СВСН? Трябва да знам, защото може да е отбелязано с различен код.
— Детето е било на една година, когато починало. И това доста ме притеснява. Както знаеш, повечето случаи на СВСН са при бебета на възраст до три-четири месеца. Над шест месеца вече вероятността е твърде малка. А след една годинка почти винаги става дума за някаква друга форма на внезапна смърт. Така че, да, смъртта може да е била кодирана по друг начин.