Марино не стана, когато влязохме. Само ни наблюдаваше с безразличие и разбъркваше чая си с лед във високата чаша. Изпитах неприятното усещане, че онзи Марино, с когото работех от години, дружелюбният, отракан полицай, който мразеше престъпниците и протокола, сега ни удостояваше с аудиенция. Хладното държане на Уесли ми показа, че и според него нещо не е наред. Първото, което се набиваше в очи, бе, че Марино е издокаран в тъмен костюм, очевидно чисто нов.
— Здравей, Пийт — каза Уесли и си придърпа стол.
— Здрасти — поздравих аз и седнах на съседния стол.
— Тук имат много хубави пилешки пържоли — съобщи Марино, без да ни погледне. — Имат и салати, ако не искаш нещо толкова тежко — добави той явно заради мен.
Келнерката ни наля вода, раздаде менютата и избърбори специалитетите, преди някой от нас да успее да изрече и дума още. Докато жената се отдалечи с апатичната ни поръчка, напрежението на масата бе станало почти непоносимо.
— Имаме доста информация от криминолозите, която сигурно ще ти е интересна — започна Уесли. — Но защо първо не ни разкажеш какво става тук?
Марино, който изглеждаше много по-нещастен, отколкото някога го бях виждала, се протегна към чашата си, а после я остави, без да отпие и глътка. Потупа джоба си за пакета с цигари, но забеляза, че ги е оставил на масата. Не проговори, докато не запали цигара. Стреснах се, когато забелязах, че не иска да ни погледне в очите. Изглеждаше толкова чужд, като че ли никога не се бяхме виждали. Бях срещала подобно нещо и преди при някои от хората, с които бях работила, и уви, знаех добре какво означава. Марино имаше неприятности. Бе затворил плътно прозорците, водещи към душата му, защото не искаше да видим какво се крие там.
— Най-важното, което става сега — започна Марино, като издуха дима и нервно изтърси пепелта от цигарата си, — е чистачът в училището на Емили Стайнър. Името на субекта е Крийд Линдзи. Бял, трийсет и четири години, работи като чистач в началното училище отпреди две години. Преди това е бил чистач в обществената библиотека на Блек Маунтин, а още по-преди е вършил същата проклета работа в началното училище в Уийвървил. Трябва да добавя, че докато субектът е работил там, едно десетгодишно момче е било прегазено и шофьорът избягал. Подозират, че Линдзи е намесен…
— Чакай малко — прекъсна го Уесли.
— Прегазил го и избягал? — попитах. — Какво искаш да кажеш с това, че е бил намесен?
— Чакай — повтори Уесли. — Чакай, чакай, чакай. Ти говори ли с Крийд Линдзи? — запита той и погледна към Марино, който срещна погледа му само за миг.
— Точно към това ви водя. Кретенът е изчезнал. В минутата, когато научил, че искаме да поговорим с него — проклет да съм, ако знам кой си е отворил шибаната уста, но някой все пак го е направил — той изчезна. Не се е появявал на работа, а и не се е прибирал у дома.
Марино запали нова цигара. Когато келнерката внезапно се появи до лакътя му с още чай, той й кимна така, като че ли бе идвал тук много пъти и винаги е оставял добри бакшиши.
— Разкажи ми историята с прегазването и бягството — помолих.
— През ноември преди четири години едно десетгодишно хлапе си карало колелото. Някакъв задник, който се появил иззад завоя, движейки се по средата на платното, го ударил. Хлапето умира, а всичко, което ченгетата някога научават, е, че в района по времето, когато е станал инцидентът, е имало бял пикап, хвърчащ с много висока скорост. По джинсите на хлапето открили бяла боя. В същото време Крийд Линдзи имал вехт бял пикап форд. Знаели, че той редовно минавал по същия път, където било прегазено хлапето. Освен това знаели, че се отбива в магазина за алкохол в деня, когато си получава заплатата. А точно в този ден било прегазено хлапето.
Очите на Марино не спираха да се движат, докато той говореше. Ние с Уесли ставахме все по-неспокойни.
— Та когато ченгетата поискали да го разпитат, бум, той изчезнал — продължи Марино. — Не се върнал в района цели пет проклети седмици. Казал, че ходил да посети болен роднина, или някаква подобна дивотия. Дотогава шибаният му пикап вече бил син като яйце на червеношийка. Всички знаели, че копелето е виновно, но нямали доказателства.
— Добре — заповеднически го прекъсна гласът на Уесли. — Това е много интересно и е възможно чистачът да е прегазил хлапето и да е изчезнал. Но ти накъде биеш с това?
— На мен ми се вижда съвсем ясно.
— Да, но не е, Пийт. Помогни ми да видя.
— Чисто и просто Линдзи обича деца. Работи на места, където има контакт с хлапета.