Френч сви устни.
— Това прави всичко, което извършва един обикновен пистолет. Пробвай. Зареден е.
Джейк дръпна петлето. Оръжието беше по-леко от обикновен револвер.
— Точно така — рече Френч. — Сега освободи предпазителя и си готова да стреляш.
Тя се прицели в мишената и натисна спусъка. Оръжието помръдна съвсем леко и произведе такъв звук, сякаш някой удари по маса.
— Хубаво стреля, нали?
Френч ги поведе към мишената.
— Това дърво е дебело два сантиметра, така че би трябвало да ти даде доста добра представа какво може да направи един голям газов пистолет с човек.
Куршумът на Джейк бе уцелил мишената с форма на мъж в центъра на слабините.
— Добър изстрел — отбеляза Френч.
— Да, наистина — измърмори Станли.
— За това оръжие можеш да си купиш заглушител, ако все пак сметнеш, че е твърде шумно. Но най-забележителното е, че не се изисква разрешително. Днес всеки на възраст над седемнайсет години може да влезе в магазина и да си го купи, без да му задават въпроси.
Джейк поклати глава.
— Как така?
Френч вдигна рамене.
— Цялото внимание на законодателството е съсредоточено върху конвенционалните оръжия и никой не забелязва, че въздушните пистолети стават все по-сложни. Но обърни внимание — трябва да платиш над петстотин долара за това, което държиш, и два пъти повече за пушка.
— Искаш да кажеш, че има и такива пушки? — попита Станли.
— О, да. Някои са с лазерни мерници. И с куршуми, съдържащи живак или глицерин, газовата пушка би била идеално оръжие за вашия аматьор.
— Явно пушките са още по-мощни — отбеляза Джейк.
— С подходящи амуниции една хубава газова пушка може да повали голям елен. Някои от тези оръжия са позволени — ухили се Френч. — Да се надяваме, че вашият човек още няма такова. Не може да се каже какво би направил с него. Не че стои със скръстени ръце напоследък! Да застреля човек в галерията „Тейт“, при това посред бял ден. Вестниците ще изпаднат във възторг.
Същият следобед Джейк имаше сеанс с психоаналитика си, доктор Блакуел. Клиниката се помещаваше в елегантна триетажна сграда в Челси, близо до Кинг Роуд. Джейк посещаваше доктор Блакуел от около година.
Блакуел беше от неоекзистенциалната школа по психотерапия, която избягваше по-механистичните аспекти на класическия фройдистки анализ и насърчаваше пациента да поеме контрола върху собствения си живот. Ключовият елемент във взаимоотношенията между психиатъра екзистенциалист и пациента беше сблъсъкът, където се обсъждаха проблемите на пациента, а терапевтът се опитваше да го насочи към жизнеутвърждаващи и автентични решения, които трябваше да бъдат взети чрез упражняването на свободен избор. Според доктор Блакуел опитът, извлечен от тези сблъсъци, в крайна сметка се трансформираше в начина, по който пациентът гледаше на себе си и на останалите.
Когато Джейк влезе в клиниката, секретарката се усмихна и стана.
— Събличай се и влизай — каза тя и я поведе към стаите за преобличане.
В съзвучие с другите терапевти неоекзистенциалисти доктор Блакуел искаше пациентите да се явяват на сблъсъка чисто голи, за да насърчи чувството за по-голяма лична откритост. Джейк влезе в съблекалнята и дръпна завесата. Махна якето си и го сложи на стола. После свали ципа на полата си и я окачи на закачалката. Докато разкопчаваше блузата си, чу познатото шумолене на полата на доктор Блакуел.
— Влизай, когато си готова, Джейк — каза тя.
Гласът й беше тих и мил като на игуменка на някакъв уединен и силно религиозен монашески орден. Този глас напомняше на Джейк за директорката на училището в метоха. Вероятно това беше една от причините да потърси съвет не от друг, а от доктор Блакуел — защото приличаше на човека, който се беше държал любезно и състрадателно с нея, и то точно когато, заради баща си, тя най-много се нуждаеше от това.
— Добре — каза Джейк и бързо съблече бельото си.
На стената в стаичката имаше огледало и тя критично огледа голото си тяло. Гърдите й бяха твърде големи, но не се бяха променили от студентските й години в Кеймбридж. Не беше зле за жена на трийсет и седем години. Някои от приятелките й, които имаха семейства, сега приличаха на майките си. Нямаше съмнение, че раждането на деца състарява жената.
На закачалката висеше червен памучен халат. Джейк го облече, стегна колана и дръпна завесата.