Стаята на доктор Блакуел беше голяма и просторна. Тъмносиният килим беше специално предназначен да отпуска босите стъпала на пациентите. Тя седеше зад голямо сиво бюро, тапицирано с кожа, над него беше закачена репродукция на картина от Франсис Бейкън. Зад нея имаше два сводести прозореца. Когато Джейк влезе, доктор Блакуел вдигна глава и мило се усмихна.
— Как си?
— Добре. Искам да кажа, все така. Няма промяна.
Доктор Блакуел кимна. Тя беше едра жена на около петдесет години с големи като на фермерка ръце и несъответстващо на тях кукленско лице. Косата й беше къса, подстригана в скъп фризьорски салон и извита от двете страни на челюстта й. Беше облечена в къса бяла рокля от букле, която разкриваше слънчевия загар на ръцете и почти не напомняше за клинична престилка.
— Достатъчно топло ли е тук?
Джейк отговори утвърдително.
— Добре тогава. Затвори очи и опитай да се отпуснеш. Точно така. Дишай дълбоко. Когато ти кажа, отметни халата и в същото време искам да си представиш, че отхвърляш всичките си задръжки и разкриваш не само тялото, но и най-съкровените си чувства.
Доктор Блакуел замълча, после добави:
— Хайде, съблечи го.
Джейк пусна халата на килима и застана неподвижно. Не изпитваше срам, нито смущение, а само чувство за пълно освобождаване.
— Отвори очи — жизнерадостно каза доктор Блакуел. — И легни.
В средата на стаята имаше черно кожено канапе, а до него — стол. Джейк легна и се вторачи в скъпото осветление, което повишаваше и температурата в помещението. После чу как столът изскърца — доктор Блакуел седна до нея.
— Продължаваш ли да сънуваш кошмари?
— Напоследък не.
— Срещаш ли се с някого?
— Искаш да кажеш дали спя с някого, нали?
— Щом така ти харесва.
— Не, не спя с никого.
— Кога прави любов за последен път?
Джейк поклати глава и замълча, сетне отговори:
— Не знам дали изобщо някога съм го правила.
Доктор Блакуел записа нещо в тефтера си.
— И още ли изпитваш болезнена враждебност към мъжете?
— Да.
— Разкажи ми за последния случай.
— В хотела във Франкфурт имаше един мъж. Опита се да ме сваля и аз се държах грубо с него. После, в асансьора, той ме нападна.
— По какъв начин?
— Докосна гърдата ми.
— Мислиш ли, че е възнамерявал да те изнасили?
— Не, не мисля. Само беше малко пиян.
— И какво стана?
Джейк се усмихна смутено.
— Какво мислиш, че стана? Цапардосах го.
— И как се почувства след това?
— Известно време — чудесно. Но по-късно съжалих, че го сторих. Искаше ми се поне да не го бях ударила толкова силно. Както вече казах, не бях в опасност. Не знам защо го направих.
— В крайна сметка ние сме такива, каквито изберем да бъдем.
— Ами нали точно затова идвам тук. За да се почувствам по-добре относно избора, който правя.
— Не съм убедена, че мога да ти помогна да се почувстваш по-добре, след като си ударила някого. Но кажи ми, как се чувстваш обикновено, когато откриеш, че изборът ти не е бил сполучлив. Както с мъжа, когото си ударила.
Джейк въздъхна.
— Имам чувството, че животът ми няма смисъл.
— А баща ти? Напоследък какво изпитваш към него?
— Мисля, че го мразя още повече сега, когато е мъртъв.
— Дори да е така, баща ти е бил само един от мъжете, не всеки.
— Когато си дете, бащата олицетворява всички мъже.
— Но ако баща ти не е бил такова чудовище, както казваш…
Джейк изсумтя силно.
… Може би щеше да е по-лесно да каже на доктор Блакуел, че баща й я е изнасилил, защото реалността на онова, което бе изпитала, беше много по-трудна за обяснение. Кръвосмешението между баща и дъщеря и травматизиращият му ефект върху момичето беше много по-осезаем и лесен за разбиране, отколкото онова, което бе преживяла Джейк. Нямаше да е достатъчно да каже, че по време на съзряването й баща й я бе обиждал и ругал. И никога не е пропускал възможността да я унижи пред хората, и не е проявявал никаква обич към нея.
Може би щеше да намери сили да му прости всичко това, но омразата му към майка й — никога.
Майката на Джейк беше плаха и изстрадала жена, очевидно способна да не обръща внимание или да намери извинение за всяка проява на злия нрав на съпруга си — унищожителния сарказъм, изблиците на гняв, мръщенето, многобройните изневери, лъжите и насилието. Така и не намери смелост да го напусне. Сподели с Джейк, че животът й с него може и да е неописуем, но без него би бил немислим. Докато накрая дойде денят, когато онова неописуемо съществуване изведнъж стана непоносимо и тя се самоуби.