Последва период на множество безразборни връзки, през който Джейк повече празнуваше възвръщането на самостоятелността си, отколкото да изпитва истински сексуален апетит, еднакъв по продължителност и неудовлетворителност, като между двайсетата и трийсетата й година. После изживя кратка и неизбежно бурна връзка с един актьор. Той живееше на Мъзуел Хил и изпитваше модната за времето враждебност към Южен Лондон и към полицията, в която Джейк беше случайно изключение.
Оттогава минаха две години, през които Джейк остана малко или много без мъж. Повече, когато мъжът, когото веднъж разпитваше, я ритна между краката и я принуди да отсъства четири седмици от работа, и по-малко миналата Коледа — с един също така груб мъж, който работеше в Би Би Си.
Джейк се прибра, поля растенията и си приготви вечеря в микровълновата фурна. После включи телевизора и взе вечерния вестник.
Френч имаше право. Почти в цялото издание на „Ивнинг Стандард“ се разказваше за убийството. Програмата „Ломброзо“ не се споменаваше, но според автора полицията работела по версията, че покушението върху Мейхю е свързано с други неотдавнашни и неразкрити убийства.
Джейк се заинтересува от репортажа, защото знаеше, че в него се съдържа важна информация. По нейна заповед пресслужбата към Ню Скотланд Ярд бе скрила факта, че Мейхю е мъртъв. Бяха подхвърлили на пресата историята, че до леглото му денонощно бди полицай, тъй като е възможно той да дойде в съзнание и да даде описание на нападателя си. Джейк се надяваше, че убиецът може да се опита да довърши делото си. Съзнаваше, че планът й не е много добър, но все пак си заслужаваше да опита. Ако се появеше в болница „Уестминстър“, убиецът щеше да се сблъска с Въоръжения тактически взвод, който го чакаше там.
Но това едва ли щеше да стане. Такива неща имаше само във филмите. Затова тя не остана в болницата, а се прибра вкъщи, възнамерявайки да се изкъпе и да си легне рано. Книгата на професор Глайтман беше на нощното й шкафче и вероятно щеше да й осигури ефикасно приспивателно. Но Джейк първо включи „Никамвижън“, за да види дали ще има нещо за Мейхю.
Телевизионните новини не си направиха труда да съобщят за него. В края на краищата, това беше само една единична смърт — нищо в сравнение с разказите за война, глад и човешки бедствия, които съставляваха по-голямата част на информационния бюлетин. После имаше предаване за наказателната кома. Идваше тъкмо навреме, защото следващата вечер един терорист от ИРА, Деклан Фингал, трябваше да изтърпи присъда от необратима кома, изпълнена в затвора „Уондсуърт“.
Тони Бедфорд, депутат и говорител на опозицията по въпросите за престъплението и наказанието, се беше присъединил към демонстрантите пред затвора, за да протестира срещу присъдата, и разказа пред камерите за възмущението си от онова, което се прави в името на закона. Беше както винаги многословен и макар да симпатизираше на възраженията му срещу наказателната кома, Джейк остана с убеждението, че ако беше министър на вътрешните работи, Бедфорд щеше да изпрати Фингал обратно в Ирландия само след една строга лекция.
Последва студийно интервю с Грейс Майлс. Изглеждаше по-спокойна, отколкото във Франкфурт, и беше облечена в черна рокля с копчета от скъпоценни камъни големи колкото брошки, дълбоко изрязана на добре оформените й гърди. Беше по-величествена от скала, отрупана с морски сирени. Камерата се отдалечи, за да я покаже в едър план, и сякаш чула подадена реплика, госпожа Майлс кръстоса крака, разкривайки малко повече от необходимото от бедрото си и — за изумление на Джейк — края на чорапа си. Подходящ фотос за таблоидите. Госпожа Майлс беше единствената жена в правителството, която можеше да използва сексапила си, и го правеше.
Макар да беше привлекателна, госпожа Майлс не каза привлекателни неща за наказанието. И гласът й беше твърде груб и настоятелен, за да се слуша лесно. Джейк не искаше да си припомня, че бе гласувала за високомерната наказателна политика на тази жена. Но службата в полицията понякога обърква политическите ти пристрастия.
Едно обаждане по видеотелефона в три посред нощ обикновено не е източник на удоволствие за полицая. Най-доброто, на което Джейк можеше да се надява, беше някой ексхибиционист, изложил на показ гениталиите си пред камерата, с надеждата да вбеси някоя безпомощна стара мома. Джейк разтърси глава, за да прогони съня, и протегна ръка към дистанционното управление, задействащо видеотелефона. За миг й мина през ума, че може да се обаждат от болницата и номерът да е подействал. Но когато натисна бутона, на малкия екран се появи лицето на сержант Чун.