— Спести ми техническите подробности, Джейк. Направи го, щом смяташ, че идеята е добра.
— Освен това съм приготвила писмо до всеки ВМЯ-отрицателен, който реши да се подложи на психотерапия. Те са двайсетина. Професор Глайтман се съгласи консултантите от „Ломброзо“ да дадат писмата на пациентите си. В тези писма моля всеки, в името на собствената му безопасност, да се свърже с мен, като му гарантирам пълна анонимност. Единственият проблем е, че тези мъже не са много предразположени да се доверят на полицията. Те мислят, че това е част от някакъв грандиозен заговор и на определен етап ние ще ги изловим и затворим в специална затворническа болница. Но аз все пак смятам, че си заслужава да опитаме. Бих искала да пусна и обяви във вестниците. Само един списък с имена, нищо повече. Но да ги предупредя да се свържат с един телефонен номер.
— Мисля, че за това трябва да получа разрешение от Министерството на вътрешните работи.
— Трябва да се опитаме да предупредим всички тези мъже.
— Ще видя какво мога да направя, Джейк. Но не ти обещавам нищо.
Тя се намръщи.
— Има ли още нещо?
— Вероятно моментът не е най-подходящият — предпазливо каза Джейк. — Идеята е малко безумна.
— Предпочитам да я чуя, Джейк. Независимо колко е фантастична.
Тя започна отдалеч, като му разказа, че вече разполага с екип от полицаи, които проверяват продажбите на газови пистолети и ровят из полицейските файлове, търсейки хора с досиета за неправомерно компютърно проникване. Накрая описа как един от консултантите в Института за изследване на мозъка си спомня, че е разговарял с човек с кодово име Витгенщайн, за когото се предполага да е извършил убийствата.
— Спомня си кодовото име и не много повече — обясни тя. — Искам да го хипнотизирам, за да проверя дали подсъзнанието му може да опише заподозрения по-добре.
Гилмор направи гримаса и Джейк се запита колко му остава до пенсия. Вероятно не много. Но той кимна.
— Щом мислиш, че е необходимо.
— Да.
Кимването се превърна в примирение, изразено в повдигане на раменете.
— Има и още нещо — продължи тя. — Според мен нашият човек мисли, че онова, което прави, е в интерес на обществото.
— Какво имаш предвид?
— Той убива мъже, които са ВМЯ-отрицателни. Потенциални убийци. Убедена съм, че… нашият човек… — Джейк все още не можеше да се насили да нарече убиеца с кодовото му име. Струваше й се абсурдно някакъв маниак да бъде наречен на един от най-великите философи на двайсети век. — Ами сигурно си е измислил някакво оправдание за действията си. Искам да го предизвикам. Да се опитам да го въвлека в нещо като диалог.
— И как ще успееш да го направиш?
— Бих искала да организирам пресконференция. Да говоря за тези убийства. Естествено, няма да спомена за самата програма „Ломброзо“. Но бих желала да се опитам да го провокирам. Да говоря за невинността на жертвите и как убийствата са били извършени безпричинно, от луд човек, такива неща. Ако се окажа права, това няма много да му хареса.
— Ами ако успееш да го провокираш само дотолкова, че да отиде при пресата и да обясни какво е намислил? Едва удържаме положението. Но ако този луд стигне до вестниците с историята си, това ще е краят.
— Не, убедена съм, че няма да го направи. Едва ли ще иска да разтревожи другите ВМЯ-отрицателни от списъка си. Задачата му би се утежнила, ако всички те се уплашат до смърт и започнат да го търсят, след като прочетат във вестниците историята му. Не. Аз мисля, че той ще се опита да се свърже с нас и да изясни нещата.
— И какво ще направиш, ако успееш да се свържеш с него?
— Зависи как той ще предпочете да осъществи контакта. Може да получим ценна информация за изготвяне на профила му — анализ на почерка, лингвистичен анализ, преценка за личността. Всичко това би било безценно, за да го проследим и намерим. Не е необходимо да ти напомням, че такъв убиец се залавя най-трудно. Може да ти се струва, че се хващаме за сламки, но откровено казано, единствено тези малки фрагменти информация ще ни дадат възможност да си изградим пълна представа за нашия човек.
Джейк млъкна, за да види дали Гилмор следва мисълта й. Той не беше изтънчен човек. Беше от старата полицейска школа. На шестнайсет години бе напуснал училище, за да се включи в силите на реда, и после беше направил кариера. Шотландецът знаеше толкова за съдебномедицинска психиатрия и профил на престъпника, колкото Джейк за Робърт Бърнс. Но като видя, че още не е изцъклил очи, тя продължи: