Джейк направи знак на двамата униформени полицаи да раздадат компютърния портрет, който художникът бе направил с помощта на Тони Чен. Тя бе приела вероятността подсъзнанието му да е излъгало, но без портрета нямаше с какво толкова да оправдае свикването на пресконференцията.
— В резултат на описанието, дадено от последната жертва, Оливър Мейхю, преди да умре, ние можем да разпространим виждането на художника за убиеца. Престъпникът е на възраст между трийсет и пет и четирийсет години, среден на ръст, с къдрави кестеняви коси, сини очи, остри черти и слаб. Когато е бил видян за последен път, е бил облечен във вълнено кафяво сако, бяло поло и обувки тип туристически и е носел в ръка бежов шлифер. Имаме работа с изключително умен и безмилостен индивид, вероятно психопат, който убива без задръжки. Но по всичко личи, че само мъжете са изложени на риск. Затова бих помолила мъжете да бъдат по-бдителни, когато се прибират сами нощем вкъщи.
„Това би трябвало да го вбеси“ — помисли Джейк и повиши глас, за да преодолее приглушения шепот, предизвикан от портрета на художника.
— Позволете ми да се възползвам от възможността, за да опровергая слуха, че жертвите са избирани с оглед на криминално досие или на сексуалните си предпочитания. Или че са били убити с цел нападение, опит за грабеж или сексуално предложение. Няма абсолютно никакви доказателства в подкрепа на хипотезата, че убийствата са извършени в стил Холивуд. Нито че са свързани с подземния свят. Искам изрично да подчертая, че всичките нещастни жертви са били невинни хора, изпълняващи законните си служебни задължения, когато убиецът е нанесъл удара си. Никой от тях не е имал причина да предполага, че е бил избран от престъпника. Нещо повече, лично аз съм убедена, че никой от тях не е познавал убиеца… Бих искала да опровергая и слуха, че престъпникът вече е влязъл във връзка с полицията. Това не е вярно. Не е имало общуване от никакъв вид. Но ако някой смята, че разполага с информация, отнасяща се до случая, бих настояла този човек незабавно да се свърже с полицията… Накрая искам да се обърна към убиеца. Който и да сте, призовавам ви да се предадете. Давам ви честната си дума, че ще получите справедлива присъда. Ще направя всичко, което е в пълномощията ми, за да ви бъде осигурено подходящо медицинско лечение. Главната ми грижа е да не пострадат повече хора.
Джейк млъкна за миг и погледна публиката си.
— Имате ли въпроси?
Във въздуха се вдигнаха десетина ръце и тя посочи едно лице, което й се стори познато.
— Карол Клапам, Ай Ти Ен — представи се жената. — Главен инспектор, убедена ли сте, че мотивът за тези убийства не е грабеж?
— Напълно. Никой от мъжете не е бил обран. Доколкото си спомням, в портфейла на единия е имало над сто долара. Следващият въпрос.
Тя посочи един мъж, който седеше на първия ред.
— Джеймс Маккей, „Ивнинг Стандард“. Споменахте, че трябва да се проверят стотици, вероятно хиляди хипотези. Бихте ли изброили някои от тях?
— Не. Следващият.
— Били ли са осакатени жертвите? — попита трети журналист.
— Без коментар. Следващият.
Джейк нямаше намерение да предоставя информация на убийците подражатели.
— Предполагате ли, че убиецът отново ще нанесе удар?