Е, разбира се, че съм обмислял вероятността да съм луд за връзване. Би трябвало да е така, след като си убил девет души. Някои мислят, че хладнокръвното убийство на множество хора е достатъчно доказателство за ненормална психика. Но всъщност не е така. Особено в днешно време.
Полицайката по телевизията каза, че може би съм психопат. Но съвременните психиатри вече са изоставили разликата между невроза и психоза и са отхвърлили тези старомодни термини от официалния диагностичен каталог на професията си. Освен това не смятам, че мога да бъда описан като психопат, защото мислите и потребностите ми вече не отговарят на изискванията на действителността. Дори ако пренебрегнем факта, че единствената реалност, в която някой може да бъде сигурен, е собственото „аз“, пак бих казал, че ако не друго, то поне мислите и делата ми отделят твърде голямо внимание на изискванията на реалността.
Искате психопат? Ще ви покажа един такъв. Гръцкият герой Аякс избива цяло стадо овце, които помислил за враговете си от Троя. Ето това е шибан психопат. Бедата е там, че повечето от тези психарски бръщолевения нямат смисъл. Думата шизофрения се произнася адски трудно, а в нея е вложено толкова малко съдържание. Има едно западноафриканско племе, наречено йоруби, което има много по-хубава дума за шизофренията. Те казват, че човекът е „бил“. Мисля, че това може да се употреби успешно и в другите езици. Да кажеш „бил“ означава, че някой вече не „е“ и не функционира в настоящето. Има ли по-уместна дума за раздвоената самоличност?
Онова, което каза Полицайката, ме разсмя. „Ще направя всичко, което е в пълномощията ми, за да ви бъде осигурено подходящо медицинско лечение.“ Колко мило от нейна страна! Всъщност искаше да каже, че ако се предам, ще направи всичко възможно да ми поставят диагноза „негоден да бъде съден поради невменяемост“ в рамките на законовата и напълно погрешна дефиниция за невменяемост според английското законодателство. Това би означавало, че изобщо не може да ме съдят, и най-важното — не може да ме осъдят на наказателна кома, или по-вероятно — на необратима кома. Браво, главен инспектор. Едва ли някой би се предал на полицията, като знае, че не го очаква нищо друго, освен спринцовка.
И всички онези глупости за слуха, че съм се свързал с полицията. В Синята книга пазя изрезките от вестниците, отнасящи се до деянията ми. В нито една от тях не се загатва за такова нещо. Това беше много хитро — само повърхността на структурата на онова, която тя имаше предвид. Ако се задълбочим в думите й, ще стигнем до въпроса: „Защо не се свържеш с мен?“.
В същото време Полицайката пази нещо в резерв, в случай че съм от срамежливите. Всъщност тя ми казва „да ти го начукам“ и ми удря плесница. Освен това, според нея всички жертви са били невинни. Вършели законния си бизнес. Нито дума за това, че са ВМЯ-отрицателни. (И как само отговори старшият полицейски офицер на онзи коварен въпрос — явно не искат да свързват програмата „Ломброзо“ с всички тези екзекуции. Аз също. Смущението им би трябвало да бъде сигнал за края на моята мисия. Или поне да я направи адски трудна. Сега вече всеки от знаменитите ми събратя ще очаква появата ми.) Предполага се, че това ще ме ядоса достатъчно, за да се свържа с Полицайката, ако първият й тактически ход не подейства.
Най-много се забавлявах с моето описание и с онзи компютърен портрет. Чудя се как ли е успяла да го получи? Има само две вероятности — или Бертранд Ръсел наистина е смотолевил няколко предсмъртни думи (защото не виждам как би работил с полицейски художник), или онзи китаец, консултантът от Института за изследване на мозъка, е успял да ме запомни. И все пак портретът не прилича много на мен. Винаги е така с компютърните портрети по описание. Поглеждаш ги и си казваш, че този тип би трябвало отдавна да е арестуван, само защото изглежда адски странен. Но като цяло, опитът не беше лош. Жълтият сигурно има добра памет. А може би са го натъпкали с нещо, което го е накарало да си спомни.
Както и да е, ясно е, че Полицайката произнесе нещо като предупреждение. Какъв е знакът, че някой приема някого? Трябва ли да се придържа към определен етикет или условност? Няма значение. Тя очевидно смята, че това трябва да бъде следващата ми стъпка. Да приема или да не приема предизвикателството? И явно трябва да бъде извършено още едно убийство в съответствие с новите правила, принадлежащи към граматиката на думата „игра“.