Да, играта с Полицайката е чудесна идея. Едно време любимата ми игра беше „Монопол“. Но вече не е такава, каквато беше. Самата дъска е два пъти по-дебела. Олд Кент Роуд вече не съществува благодарение на предприемачите. Окфорд стрийт се е превърнала в търговски център. Флийт стрийт е пустош. Фигурките на Зелените къщи и Червените хотели, които бяха солидни и дървени, сега са кухи и пластмасови и броят им е намалял наполовина. Картите „Шанс“ и „Обществено подпомагане“ са безнадеждно остарели. „Безплатен паркинг“. В Лондон? Пълен смях! „Училищна такса сто и петдесет долара“. В днешно време с тези пари можеш да си купиш само няколко учебника. „Печелиш конкурс за красота“. Това нещо беше забранено преди няколко години. „Лекарски хонорар петдесет долара“. За какво? За шишенце аспирин? И никой вече не излиза безплатно от затвора. Трябва да платиш, за да те настанят в някой свестен затвор и за да излезеш. Плюс рентата.
Нещата се промениха много, откакто бях малко момче.
Но вие не знаете нищо за детството ми, нали? Тогава позволете да ви разкажа каква беше първата ми мисъл.
Първата ми мисъл (след време може да се окаже и последната) беше да изрева, несъмнено стимулиран от ръката на акушерката, и да поема първия си дъх в един непознат нов свят. Разбира се, не можем да говорим за онова, което е станало преди това и е все още твърде рано да кажем какво ще стане после. Но смятам, че е приемливо да научите какво първо е станало в мозъка ми, в който липсва вентро-медуларно ядро.
От мига, в който ме извадиха — с главата напред — от вечността и ме провесиха за глезените в студената светлина на преходното, аз прекарвам много време, опитвайки се да мисля за онова, за което не може да се мисли. Най-близкото, до което човекът може да стигне в това отношение, е съзерцанието на състоянието на несъществуване, съществуващо преди раждането и след смъртта. Повярвайте, открих, че е по-лесно да полудея, отколкото да кажа онова, което не може да се каже.
Вероятно ще предположите, че мотивът ми е бил отчасти богохулствен, тъй като моята мисия прилича на изказване на Йехова. Имам чувството, че трябва да приема това, защото това, което е мислимо, е и възможно. Човек не може да мисли нещо, което е нелогично, защото в такъв случай би трябвало да мислим нелогично. Затова не можем вярно да кажем как би изглеждало нещо нелогично.
Несъмнено някои няма да се съгласят с това, но действителността — такава, каквато съществува в този нещастен свят — е, че е толкова трудно да измислиш нещо нелогично, колкото и да изчислиш точното съотношение между диаметъра на окръжността и да съставиш кръг със същата площ като даден квадрат. (Фасулска работа, ще си помислите, но опитате ли, ще видите, че е невъзможно.)
Обикновено се смята, че Крайното решение на Еврейския проблем, за което са мечтали нацистите, е нещо неописуемо с думи. Но това не е така и да кажем, че езикът не може да опише Холокоста, означава да си го представим погрешно като нещо, което не принадлежи на този свят. Или да допуснем, че Холокоста е загадка, чието обяснение се намира извън времето и пространството, а крайната отговорност не принадлежи на човека. (Някои мислят, че разбирането означава прошка.) Въпреки всичко тъкмо фактът, че Холокоста принадлежи на този свят и следователно може да се говори за него, го прави толкова ужасен. (Защото именно културата, родила Моцарт, Бетховен и Гьоте, е извършила това престъпление. Така, както римляните са родили Хораций и Плиний, а в същото време са хвърляли християните на лъвовете. Великите престъпления са естествена последица от великите цивилизации.)
Единствената граница за онова, което може да бъде казано, е границата, разделяща разума от глупостта. (Ако имаме предвид тази граница, ще стане ясно, че в Холокоста има смисъл, макар да го осъждаме.) Но въпреки това съществува мнението, че онова, което наистина може да бъде разбрано, може да бъде и неописуемо и смисълът на света може да бъде намерен в самия свят.
Но ако има ценност, която притежава стойност, то тя трябва да се намира извън всичко, което се случва, и извън така-битието. Защото всичко, което се случва, и така-битието са случайни. Затова не може да има и такива неща като етически пропозиции. Етиката е трансцендентална и не позволява да бъде изказвана. Накратко, Етиката не съществува.