Выбрать главу

— Дарвин, Байрон, Кант, Тома Аквински, Спиноза, Кийтс, Лок, Дикенс и последният, Бертранд Ръсел — каза той и погледна присъстващите. С преждевременно побелелите си коси, очилата, с недохранения си аскетичен вид и рунтавите си, постоянно свъсени вежди, изобщо не му беше трудно да изглежда замислен. — Предполагам, че в тези убийства няма схема, нали?

— Имате предвид някаква интелектуална схема ли? — попита Джейк. — Според Компютризираната разузнавателна система, няма.

— Компютрите нямат въображение — презрително каза Уеъринг. — Защо не използваме собствените си мозъци, за да потърсим схема?

Джейк сви рамене.

— Разбира се. Защо не?

— Да се замислим за Дарвин — продължи професорът. — Той е бил първият. Ами да, кой друг да бъде? „Произход на видовете“. Схващате ли идеята?

Доктор Клибъри категорично поклати глава.

— Но това е дядото, а не синът. Жертвата е Еразъм Дарвин, а не Чарлс, професоре.

— А какво е написал Еразъм Дарвин? — попита той.

— Някакви стихотворения за растенията — отговори Джейк.

Доктор Клибъри кимна, усмихна се мило на Джейк и премести възпълния си задник. Намести се удобно, сетне оправи тясната си черна пола и краищата на изрусените си коси. Приличаше повече на бар дама, отколкото на психиатър.

— По-важното е, че пет от деветте жертви са имали имена на философи — каза Джейк.

— Шест — поправи я Клибъри. — Ако броиш тъй наречената Сетивна философска школа на Еразъм Дарвин. Чакайте малко…

— Какво има? — попита Джейк.

— Еразъм Дарвин е бил един от първите мислители, които са се опитали да поставят умствените явления на физиологична основа — мозъчното вещество. — Тя поклати глава и зачака другите да я разберат. — Точно затова е и програмата „Ломброзо“.

Джейк кимна. Не беше убедена, че дискусията ще доведе донякъде.

— Това е уместно — съгласи се Уеъринг, възвръщайки се към първоначалната си идея. — Но каква е връзката с Имануел Кант?

Джейк улови погледа на Чун. Той незаинтересовано сви рамене. Детектив инспектор Станли изучаваше съдържанието на чашата с чая си, сякаш търсеше ясновидски знак за бъдещата линия на разследването. Детектив сержант Джоунс, който трябваше да води протокола на заседанието, се прозяваше пред монитора на компютъра си. Джейк се усмихна, като видя, че е написал погрешно името на Кант. Уеъринг също го видя и укорително поклати глава.

— Да, разбира се — каза той. — Колко глупаво от моя страна. Семейството му е от Шотландия, но той е променил името си — първата буква е „К“, а не „С“. Дарвин е учил медицина в Единбург. Е, връзката е крехка, но все пак…

Джейк остави професора и доктор Клибъри да поразсъждават малко в тази езотерична насока и да се опита да установят поне някакви връзки между кодовите имена на деветте жертви, после се усмихна и каза:

— Предлагам да не се увличаме. Според мен най-важното е, че от списъка със сто и двайсет ВМЯ-отрицателни двайсет са с кодови имена на философи. Убиецът също носи кодово име на философ, както и няколко от жертвите му. Поразява ме фактът, че убиецът има чувство за хумор. Идеята един философ да убива себеподобните си го забавлява.

Уеъринг се замисли върху това.

— Но тогава защо не е избрал и деветимата по този начин, а само петима? — попита той.

— Шестима — обади се доктор Клибъри. — Не забравяйте Дарвин.

Джейк сви рамене.

— Вероятно за да не прозрем схема в убийствата.

Уеъринг въздъхна уморено.

— В такъв случай той си върши отлично работата.

Детектив сержант Джоунс отмести поглед от екрана.

— Питам се дали има познания по философия — каза той.

Джейк кимна.

— И аз си задавам същия въпрос.

Заседанието се проточи през остатъка от следобеда и накрая Джейк го обяви за закрито. В пет часа отиде да си купи кафе. Когато се върна, Чун я чакаше в кабинета й. Изглеждаше необичайно развълнуван.

— Какво ти става? — попита тя. — Да не си получил премия?

— Може би — ухили се той и размаха някакъв лист.

Джейк беше изтощена. Седна зад бюрото си и махна капачето на пластмасовата чаша с кафе. Заседанията винаги я караха да се чувства потисната.

— Да чуем.

— Едно произволно избрано име и телефонен номер току-що предизвикаха реакцията на компютъра с програмата „Ломброзо“ — обясни той. — Някакъв тип на име Джон Мартин Бабертън. В същото време полицейският компютър в Кидлингтън показа, че този Бабертън има криминално досие за компютърна измама и опит за убийство.