Джейк вдигна глава.
— Шегуваш се, нали?
Той погледна разпечатката, която държеше.
— А какво ще кажеш за това? Бабертън е завършил философия и история на психиатричните заболявания.
— Звучи твърде добре, за да е истина. Имаш ли досието му?
— Точно това е най-странното. В архивите не могат да намерят ръчно изготвеното досие. По всичко личи, че е изчезнало. Има само компютърно.
Чун й даде разпечатката и се вторачи в нея. Джейк задържа погледа си върху направения на лазерен принтер портрет на Бабертън.
— Тези портрети не са най-добрият начин да установиш нечия самоличност — каза тя. — Но имам чувството, че съм виждала този човек. Какво е кодовото му име?
— Сократ. Пак философ.
— Адрес?
— Има два известни. Единият е на компютърната разпечатка, а другият — в полицейското му досие.
— Кой от двата съответства на картата за самоличност?
— Този от полицейското досие.
„ВНИМАНИЕ. ИДЕНТИФИЦИРАНИЯТ СУБЕКТ Е ВМЯ-ОТРИЦАТЕЛЕН И СОМАТОГЕНННО ПРЕДРАЗПОЛОЖЕН КЪМ ТЕЖКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. ТРЯБВА ДА ПОДХОЖДАТЕ КЪМ НЕГО ВНИМАТЕЛНО. ЗА ПО-ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ВМЯ-ОТРИЦАТЕЛНИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОБАДИТЕ В ИНСТИТУТА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОЗЪКА, ПРОГРАМАТА «ЛОМБРОЗО». МОЛЯ, УНИЩОЖЕТЕ ТЕЗИ ДАННИ, СЛЕД КАТО ГИ ПРОЧЕТЕТЕ. КОПИЯТА И ЗАПИСИТЕ СА ЗАБРАНЕНИ. ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ Е НЕПРИЕМЛИВА КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВО В СЪДА.“
Джейк захапа кичур от косите си и замислено го засмука.
— Тук има нещо странно — отбеляза тя. — Знаем, че някой с кодово име Витгенщайн е заличил данните за себе си от оригиналния списък на ВМЯ-отрицателните, нали?
— Точно така.
— Тогава кое е това компетентно копеле? Едва ли ще намериш по-подходящ заподозрян, дори да направиш конкурс.
На вратата се почука и в кабинета влезе старши полицейски офицер Шали.
В началните етапи на разследването, когато беше успешно заместен от Джейк, той не бе изразил желание отново да се включи в случая. Но след пресконференцията Шали придоби навика да влиза в кабинета й по всяко време на деня и да пита как върви разследването. Тя се зачуди дали този внезапно подновен интерес е спонтанен, или някой по-висшестоящ, вероятно Министерството на вътрешните работи, го кара да наблюдава развоя на нещата. Каквато и да беше причината, Джейк мразеше както да й се бъркат в работата, така и самия Шали. Той беше полицай със старомодни разбирания и мислеше, че жените са подходящи само за да съобщават лошите новини на семействата на загиналите при катастрофа.
— Думата „заподозрян“ ли чух, Джейк? — изрева той, потривайки ръце.
За миг на Джейк й хрумна да го излъже, но сетне промени решението си. Шали беше от онези старши полицаи, които не прощаваха, ако ги държиш в неведение. Тя каза на Чун да повтори обясненията си, после с нотка на предупреждение добави:
— Искам да поставя този човек под наблюдение. Това е само предпазна мярка, но в цялата история има нещо странно.
— Ще ти кажа кое е странното — изсумтя презрително Шали. — Онзи Джон Мартин Бабертън е странният. Чу го с ушите си. Той е психопат.
— Не — възрази Джейк. — Искам само да кажа, че всичко това е някак… твърде удобно.
— Какви ги говориш? Какво имаш предвид?
Джейк се запита дали наистина усеща мирис на алкохол в дъха му, или това се дължи на въображението й.
— Нямаш ли доверие в собствените си методи? Господи, предполага се, че това ще направи нещата удобни. Не всеки резултат трябва да идва от месеци на непосилен детективски труд. Не и в днешно време. Или става дума за проклетата женска интуиция, за която вечно дърдориш?
— Не — търпеливо каза Джейк. — И аз бих искала да изчакам малко. Да…
Но Шали вече говореше по видеотелефона.
— Искам Въоръжения тактически взвод незабавно да бъде приведен в готовност — излая той на стреснатия мъж, който се появи на екрана. — Какъв е проклетият адрес, сержант? Дай ми това листче.
Чун му даде разпечатката и погледна въпросително Джейк, докато Шали диктуваше адреса на командира на взвода. Тя безмълвно сви рамене, но когато Шали свърши с разговора, каза:
— Сержант Чун. За официалния протокол искам да отбележиш, че тези действия са предприети от старши полицейски офицер Шали, противно на моя съвет. По моя преценка…