— По дяволите твоята преценка — грубо я прекъсна Шали. — За каква се мислиш, по дяволите? Аз съм шеф на отдел „Убийства“, а не ти. Аз казвам кога да извършим арест и кога не. Може и да знаеш много за психологията на престъпника, но аз съм наясно с прилагането на закона и разпознавам престъпника, щом го видя. А сега, или ще участваш в това, или стой тук и се мръщи. Кое избираш?
Джейк усети, че присвива очи. Сети се за електронния бокс в чантата си и й се прииска да удари Шали. Едва прикри иронията в гласа си, когато отговори, че за нищо на света не би пропуснала това.
Но преди да последва Шали, се обади в кабинета на Гилмор.
Полицейската кола с Шали, Джейк и Станли излезе от Ню Скотланд Ярд, отправи се на север по Гроувнър стрийт, Парк Лейн, Еджуеър Роуд и зави на запад по магистрала А40. Пътят се извисяваше и снишаваше, докато накрая се озоваха на главната осемлентова магистрала, притиснати застрашително от две огромни цистерни за вода. Часът беше осем, но Уестуей още беше задръстен от прибиращите се коли. Шофьорите в миниатюрните хонди се бяха вторачили в леката железопътна линия над тях и вероятно завиждаха на пътниците, но пък във влака беше адски задушно. Джейк състрадателно поклати глава. Една от компенсациите, задето работеше в необичайни часове, беше, че когато отиваше или се връщаше в Ню Скотланд Ярд, пътищата бяха пусти.
Голямото полицейско БМВ се движеше мощно по платената магистрала без ограничение за скоростта, която срещу сто долара на ден беше сравнително свободна, с изключение на бързите и скъпи немски автомобили. Минаха покрай един небостъргач, сетне покрай друг — стърчащи в небето зайчарници с опушени прозорци.
След няколко минути стигнаха до Белия град — двете бетонни кули на Европейския телевизионен център, които се извисяваха над пейзажа като две рула тоалетна хартия. Джейк си помисли, че колкото повече работата я задържа извън дома й, толкова по-малък е шансът й да изпусне нещо хубаво по „Никамвижън“. Секунди по-късно вече минаваха покрай затвора „Уормуд Скръбс“, наскоро разширен за сметка на сградата на бившата болница „Хамърсмит“ и обграден с ничия територия, осеяна с прожектори и бодлива тел.
На кръстовище „Хангар“ колата зави на юг към Илинг и Джейк бързо загуби чувство за ориентация в лабиринта тихи крайградски пътища, които се виеха покрай игрището за голф на „Хонда Корпорейшън“. В края на един от пътищата, вече блокиран от полицията, видяха облечения в бронежилетка командир на Въоръжения тактически взвод.
— Обградихме мястото, сър — каза той, посочвайки голяма усамотена къща, построена върху площ от около един декар. — Момчетата вече огледаха района. Явно във високите треви до тенискортовете лежи човешко тяло.
— Бинго — измърмори Шали и злобно погледна Джейк. — Какво ти казах?
Той кимна към къщата. Зад дръпнатите пердета светеха лампи.
— Още не сме влизали — рече командирът на взвода, казваше се Колингуд, — но инсталирахме няколко микрофона в стената и изглежда, че в къщата няма никой… И все пак това е странно, защото на верандата стои един мъж.
— И какво прави?
— Просто стои там.
— Не донесохте ли прибори за нощно виждане?
— Разбира се, че донесохме. Но той е в сенките.
— Вероятно е излязъл да изпуши една цигара — предположи детектив инспектор Станли. — И аз го правя понякога. Може би живее с непушач.
— Чакайте малко — каза командирът и долепи слушалката до ухото си. — Едно от момчетата ми казва, че мъжът има оръжие. Картечен пистолет. Изглежда ни чака, сър.
Шали кимна мрачно.
— Вероятно използва онова тяло в градината като примамка. Иска да накара някой от нас да се приближи до вратата, за да се опита да го арестува, и сетне да открие огън — каза Шали и се обърна към Джейк. — Какво ще кажеш сега, а? Може би стои там, за да не му откраднат джуджетата от градината.
— Признавам, че нямам обяснение — отговори тя. — Но мисля, че трябва да чакаме.
— Какво? — изсмя се подигравателно Шали, който и не очакваше отговор. — Не могат ли да се приближат хората ти, командир?
— Няма проблем.
— Може да докараме прожектори пред къщата — предложи Джейк. — Имаме високоговорител.
— И да го уведомим, че сме тук, за да се окопае? В никакъв случай — заяви Шали. — Няма да рискувам с обсада. Последното, което искаме, е да довтаса пресата.
Ясно. В края на краищата Шали се грижеше за интересите на Министерството на вътрешните работи.