И натисна бутона.
„Подобно на Моисей и Аарон, неговия брат, аз нося бастун. Нося го навсякъде и до известна степен го смятам за нещо като пениса си — постоянно твърд и изпълнен с желание за любов. Но бастунът олицетворява и моята съвест, защото понякога го забравям.“
„Десет от моите събратя са убити. И аз често мисля за смъртта. Всъщност мисля за нея от години.“
„Смъртта е целокупността на Нищото, точно обратното на онова, което съществува на света. Тя се определя от комбинация от предмети (вещи). Гробът е чудесно и уединено място, но мисля, че там никой никого не прегръща. Само момчетата в Чизик поддържат логико-философското ми настроение.“
„Трябва да мълчим за онова, за което не може да се говори, и като Ангела на Смъртта, да го отминем с мълчание.“
„Никога не разговаряме. Това е твърде опасно. Момчетата са груби и жестоки. Някои са неграмотни. Няма имена, а само брутална и егоистична наслада за сметка на друго същество, сякаш е предмет.“
„Ако трябва да опозная един предмет, аз трябва да знам не външните му свойства, а всичките му вътрешни свойства.“
„Трябва да замина някъде. На някое тихо място, където няма изкушения. Тук не съм в безопасност от любовта, която не се осмелява да изрече името си.“
„Само фактите могат да изразяват усещанията. Поредицата от имена не може.“
„Самотата ме кара да напускам дома си. Пропаднах до дъното. Светът на щастливия човек е различен от света на нещастния.“
„В «Лунапарк» в Чизик…“
Джейк натисна паузата.
— Педерасткият бар. Казва се „Лунапарк“ — обясни тя и отново пусна записа.
„… има една въртележка, където всички млади педерасти чакат да ги свалят. Седят на кончетата и безсрамно флиртуват с всички зрители от мъжки пол. Имаше едно момче, което ме оглеждаше, докато го наблюдавах как се върти. В известен смисъл всички се сливаха в един.“
„Поканих го в стаята си в Илинг. Дадох му всичките си пари. Парите не са проблем за мен. Роднините ми, на които дадох цялата си собственост, ми изпращат пари, когато се нуждая от тях. Противник съм на самата идея за собственост.“
„Представих си как двамата сме в леглото. Беше страхотна картина, макар че беше трудно да се различи едната фигура от другата. Образната форма е възможността нещата да са свързани едно с друго по същия начин както елементите в картината.“
„За един славен миг бях в състояние да изляза извън обсега на трансцендентното. Аз не принадлежа на този свят. Всъщност бях на самата граница на света, така че представлявах нещо почти метафизично. Езикът и неговите ограничения не ми дават възможност да кажа нещо повече.“
„Тази бележка дава ключа за разбирането на това до каква степен солипсизмът е верен.“
„Отвратен съм от собственото си развратническо държание. От самата интимност с онзи млад непознат, потвърждаваща моята самота. Но това, как е светът, е напълно безразлично за висшето. Бог не се разкрива в света.“
„Захвърлен съм в най-дълбоката яма на Ада. Воня на собствените си деградирали мисли и в отчаянието си да бъда по-далеч от сцената на тази мръсна жива картина, завеждам момчето в градината, за да го убия. Когато съзира пистолета, той сякаш иска да каже нещо, но сетне променя решението си и се смее.“
„За един отговор, който не може да бъде изречен, не може да бъде изречен и въпросът.“
„Ето защо, пистолетът говори вместо мен. Безмълвно.“
— Господи — промълви Гилмор след няколко секунди. — Това ли е всичко?
— Само първата страна — отговори Джейк, извади диска и го обърна.
— Господи — повтори Гилмор. — Имате работа с напълно невменяем. Няма грешка.
Той погледна детектив инспектор Станли, търсейки подкрепа за мнението си.
— Така изглежда — съгласи се Станли.
— Професор Уеъринг чу ли това?
— Да — отговори Джейк. — Препоръча ми да говоря с експерт. Един професор по философия на морала от университета в Кеймбридж.
— Като слушам този диск си мисля, че по-скоро ви трябва професор по психиатрия. Нали, Станли?
Детективът се усмихна и сви рамене.
— Струва ми се, че в края на краищата този тип е педераст — добави Гилмор.