— Защо да не се престорим на изискани прахосници, Конрад, и да не поръчаме бутилка шампанско? Ще се обадя на камериерката, а ти можеш да се скриеш в банята, когато тя дойде.
— Не — възпротиви се той. — Достатъчно пи вече. Моля те, изправи се.
Тонът му веднага я накара да се изправи.
— Ела тук — повика я той.
Тя се приближи. Той все още седеше на леглото и сега, без да става, протегна ръка и започна да сваля и останалите й дрехи. Правеше го бавно и усърдно. Лицето му изведнъж пребледня.
— О, мили, колко забавно! — каза тя. — Толкова съм чувала за това, а ти го имаш! В ушите ти растат по цял кичур гъсти косми! Нали знаеш на какво са признак? На абсолютна, изключителна мъжественост!
Тя се наведе и го целуна по ушите. Той продължи да я съблича: свали сутиена, махна обувките, колана, бикините и накрая — чорапите. Струпа всичко накуп върху пода. В мига, когато събу втория чорап и го пусна, Конрад се обърна настрани. Обърна се така, сякаш Анна не съществуваше, и започна да се съблича.
Анна изпита странно чувство — стоеше до него чисто гола, а той дори не я поглеждаше. Но вероятно така правеха мъжете. Ед е бил изключение. Можеше ли да е сигурна? Най-напред Конрад си свали ризата, старателно я сгъна, изправи се, отнесе я до един стол и я положи върху облегалката. Направи същото и с фланелката си. После отново седна в края на леглото и започна да си сваля обувките. Анна го наблюдаваше, без да помръдва. Внезапната промяна в настроението му, тишината, необичайната напрегнатост на Конрад малко я плашеха. Но едновременно с това и я възбуждаха. В жестовете му се прокрадваше едва ли не заплаха, сякаш той беше разкошен звяр — леопард, безшумно пристъпващ към жертвата си.
Гледаше го като хипнотизирана. Наблюдаваше ръцете му, пръстите му на хирург, разхлабващи връзката на лявата обувка, освобождаващи обувката от крака, оставящи я внимателно наполовина скрита под леглото. Последва я дясната обувка. После левият чорап, после десният — бяха сгънати заедно и сложени извънредно внимателно върху лицето на обувките. Накрая пръстите се придвижиха към колана на панталона, откопчаха го отгоре и се заеха с ципа. Свалените панталони бяха сгънати по ръбовете и отнесени на стола. Последва ги слипът.
Вече гол, Конрад бавно дойде и отново седна в края на леглото. Накрая обърна глава и забеляза Анна. Тя стоеше, разтреперана от очакване. Той бавно я огледа от горе до долу. След това рязко протегна ръка, улови я за китката, силно я дръпна и я просна на леглото.
Анна изпита огромно облекчение. Вкопчи се здраво в Конрад, вкопчи се уплашена, че той може да си отиде. Изпита смъртен страх, че ще си тръгне и няма да се завърне. Лежаха и тя се бе уловила за него така, сякаш от това зависеше животът й, докато той, необичайно мълчалив, съсредоточен и напрегнат, не се освободи бавно от прегръдката й и не започна да гали тялото й с опитните си пръсти, с пръстите си на хирург. И Анна отново бе обзета от полуда.
Нещата, които той направи през следващите няколко минути, бяха ужасни и изумителни. Тя знаеше, че той просто я настройва, подготвя я за операция, както казват в хирургическите отделения, но — Божичко! — не й се беше случвало да изпита нещо, поне малко наподобяващо това преживяване. И всичко ставаше изключително бързо, стори й се, че само след няколко секунди тя достигна до върховния предел, когато цялата стая се смали до едно ослепително ярко петънце, готово да се пръсне и да я разкъса при още едно леко докосване. В този миг тялото на Конрад със светкавичен замах описа парабола и се спря върху нейното тяло за финалния акорд.
Сега Анна усещаше, че страстта се оцежда от нея сякаш от тялото й бавно изтегляха дълъг, жив нерв — един дълъг, жив нерв от огнено електричество. Тя крещеше на Конрад да не спира, да не спира, и точно тогава чу някъде отгоре друг глас. Глас, който ставаше все по-висок и по-висок, все по-настойчив и по-настойчив, и непременно искаше да бъде чут.
— Имаш ли вътре нещо? — искаше да знае гласът.
— О, скъпи, какво става?
— Колко пъти ще те питам имаш ли вътре нещо?
— Кой, аз ли?
— Усещам някаква преграда. Сигурно използуваш песар или някакво друго противозачатъчно средство.
— Нищо не използвам, мили. Чудесно е. О, недей да викаш.
— Съвсем не е чудесно, Анна.
Като във филмов кадър, стаята изведнъж се появи на фокус. На заден план беше лицето на Конрад. Висеше отгоре, закрепено върху голите рамене. Очите се взираха право в нея. Устата продължаваше да говори.
— Щом използваш нещо, за Бога, научи се да си го слагаш както трябва! Най-неприятно е, ако се проявява небрежност по отношение на поставянето. Песарът се слага точно върху шийката на матката.