— Вие живеете на нашата улица, нали?
— Да — отвърна тя леко смутена, като размахваше ученическата си чанта, — на сто четиридесет и първи номер.
— Зная коя ви е къщата — каза той. — Виждал съм ви, като влизате в нея. Учите в едно училище със сестра ми. И се казвате Пейшънс Барлоу, нали?
Веднъж бе чул някакво момче да се обръща към нея на име.
— Да. Откъде знаете?
— Чувал съм ви името. Често ви виждам. Искате ли захарна пръчка?
Той бръкна в джоба си и извади няколко.
— Благодаря — каза мило тя и си взе една.
— Сигурно вече не е хубава. Отдавна я нося в джоба. Онзи ден имах няколко карамела.
— Хубава е — отвърна тя, като смучеше края на пръчката.
— Не познавате ли сестра ми, Ана Каупъруд? — попита Франк, връщайки разговора към сестра си, за да може да се представи на момичето. — Тя е в по-долен клас, но вие сигурно сте я виждали?
— Струва ми се, че знам коя е. Срещаме се на връщане от училище.
— Аз живея ей там — доверително каза Франк, като посочи своя дом, когато го наближиха, сякаш тя не знаеше. — Надявам се, че занапред ще се виждаме често.
— Познавате ли Рут Мериам? — попита Пейшънс, когато Франк вече се канеше да свърне по калдъръмената пътечка към дома му.
— Не, защо питате?
— Другия вторник тя устройва у тях забава — подхвърли уж между другото момичето.
— Къде живее?
— На двадесет и осми номер.
— С удоволствие бих дошъл — каза отзивчиво Франк, разделяйки се с нея.
— Тя може би ще ви покани — подвикна Пейшънс, която с увеличаването на разстоянието между тях ставаше все по-смела. — Аз ще я помоля.
Благодаря — усмихна се Франк.
Момичето тичешком продължи пътя си.
Франк се загледа усмихнат след Пейшънс. Беше много красива. Той изпита силно желание да я целуне и картинно си представи всичко, което би могло да се случи на забавата у Рут Мериам.
Това беше, разбира се, само една юношеска любов, едно от ония детински увлечения, които от време на време завладяваха съзнанието на Франк редом с всички други събития в живота му. Той има възможност да целува Пейшънс Барлоу неведнъж в разни потайни кътчета, преди да си намери друго момиче. Пейшънс излизаше през зимата на улицата да играе със съседските момичета на снежни топки, а понякога, когато дните бяха къси и се стъмваше рано, се застояваше пред къщата. Никак не му беше трудно да я издебва в такива моменти и да я целува, както не беше трудно на забавите да й шепне на ухото всевъзможни безсмислици. После, когато Франк стана на шестнайсет години, мястото на Пейшънс зае четиринадесетгодишната Дора Фитлър, а когато стана на седемнайсет, се появи петнадесетгодишната Марджори Стафорд. Дора Фитлър беше брюнетка, а Марджори Стафорд беше светла като утринна зора, с розови страни, със синьосиви очи, със златни коси, пълничка и пухкава като яребица.
На седемнайсет години Франк реши да напусне училище. Не беше го завършил. Беше стигнал до третата година на гимназията, но учението вече му бе омръзнало до смърт. От тринайсетгодишната си възраст се интересуваше само от финанси и по-точно от финансовите операции, които бе виждал да извършват на Трета улица. От време на време се захващаше с някоя работа, за да припечели малко пари. Вуйчо Сенека му разреши да бъде помощник-кантарджия на захарните докове в Саутуърк, където сто и петдесет килограмовите чували се стоварваха в държавните митнически магазин под строгия надзор на щатски инспектори. Когато баща му имаше по-срочна работа, той му помагаше срещу заплащане. Споразумя се дори и с мистър Далримпъл да работи при него в събота, но скоро след като навърши петнайсет години, баща му стана главен касиер с четири хиляди долара годишен доход и вече беше неудобно да се наема на такава низша работа.
Точно по това време във Филаделфия пак бе пристигнал вуйчо Сенека — напълнял още повече и с още по-подчертана склонност да се разпорежда. Един ден той каза на племенника си:
— Слушай, Франк, ако наистина искаш да се хванеш на работа, зная едно добро място за начало. Първата година няма да получаваш заплата, но ако се представиш добре, накрая навярно ще ти дадат някакъв подарък. Известна ли ти е фирмата „Хенри Уотърман и Ко“ на Втора улица?
— Виждал съм сградата, където се помещава кантората им.