Хенри и Джордж Уотърман бяха изключително доволни от начина, по който Франк водеше сметките им. Самото му присъствие сякаш им вдъхваше чувство за сигурност. Франк започна да обръща вниманието на Джордж върху някои сметки, като препоръчваше евентуално да бъдат приключени или пък да бъдат прекратени търговските операции по тях, и с това доставяше голямо удоволствие на Джордж. В активността и съобразителността на младия човек той виждаше възможност да намали бремето на собствените си задължения, пък и личната му симпатия към Франк непрекъснато нарастваше.
Хенри Уотърман смяташе, че трябва да се проверят способностите на Франк „вън“ от фирмата. Стоковите запаси невинаги стигаха да задоволят търсенето и в такива случаи се налагаше да се набавят чрез други посреднически кантори или на борсата и тази работа досега я вършеше самият той. Една сутрин, когато описите сочеха излишъци от брашно и недостатъчни количества зърно — Франк пръв го бе забелязал, — Хенри Уотърман го извика в кабинета си и каза:
— Франк, искам да намериш начин да излезем от сегашното затруднение. Утре ще имаме огромни излишъци от брашно. Поръчките не са достатъчни, за да пласираме стоката, а не можем и да си позволим да плащаме за съхранението й на склад. От друга страна, имаме малко зърно. Дали не би могъл да продадеш излишното брашно на някой от борсовите агенти и да купиш необходимото зърно, за да бъдат изпълнени поръчките?
— Ще се опитам — отговори му младият служител.
От счетоводните книги знаеше къде се намират разните комисионерски кантори. Знаеше също какво можеха да му предложат на местната стокова борса и другите посредници от бранша. Тъкмо с такава работа искаше да се занимава — да оправя затруднения от подобен характер. Приятно му беше, че е навън, на въздух н трябва да обикаля от врата на врата. Не обичаше да седи в кантората, да драще с перо и да се взира в счетоводните книги. След години придоби навика да казва, че неговият ум е неговата кантора. Първоначално Франк се отправи към най-големите комисионери, за да разучи положението около търговията с брашно и да предложи своите излишъци на цена, която би получил, ако фирмата не бе застрашена от задръстване със стока. Желае ли някой да купи при незабавна доставка (сиреч две денонощия) шестстотин бурета първокачествено брашно? По девет долара бурето. Желаещи обаче нямаше. Франк започна да предлага брашното на партиди и така успя да намери клиенти. След около час му бяха останали вече само двеста бурета и той реши да ги предложи на един прочут търговец на име Джендърман, макар че фирмата нямаше делови отношения с него. Джендърман, едър мъж с къдрава посивяла коса, с грубо месесто лице и малки очи, хитро надничащи изпод отеклите клепачи, изгледа с любопитство влезлия при него Франк.
— Как се казвате, млади човече? — попита той и се облегна в дървения си стол.
— Каупъруд.
— И работите за „Уотърман и Ко“? Вероятно искате да се проявите. Затова сте дошли при мен, нали?
Каупъруд само се усмихна.
— Добре, ще взема брашното. Имам нужда от него. Оформете сметката.
Каупъруд излезе забързано. Веднага отиде в посредническата кантора на Уолнът Стрийт, която беше свързана с неговата фирма, поръча да закупят необходимото му зърно по пазарни цени и се върна в кантората.
— Бързо успя да свършиш работа — каза Хенри Уотърман, след като Франк му докладва. — И си продал двеста бурета на Джендърман, така ли? Чудесно! Той не е наш клиент, нали?
— Не, сър.
— И аз така мислех. Е, щом се справяш с такива задачи, няма да останеш дълго при счетоводните книги.
За кратко време Франк стана позната личност в много от посредническите кантори, а също и на стоковата борса. Правеше платежните баланси на фирмата, купуваше попадналите му отделни партиди от необходими стоки, привличаше нови клиенти, справяше се с излишъците, като ги продаваше на малки партиди в непознати райони. Братята Уотърман не можеха да се начудят на лекотата, с която той вършеше всичко. Франк очевидно притежаваше рядката способност да печели доверието на хората, да завързва приятелства, да установява контакти с нови търговски среди. Сякаш млада кръв се вля в старите вени на фирмата „Уотърман и Ко“. От всичко това печелеха и клиентите. Джордж предложи да изпращат Франк из зърнодобивните райони, за да увеличи сделките, и Франк се залови и с тази задача.
В навечерието на коледните празници Хенри каза на Джордж:
— Трябва да направим един достоен подарък на Франк. Той не получава заплата. Дали петстотин долара ще бъдат достатъчни?