— В наши дни това са много пари, но според мен той ги заслужава. Не само оправда надеждите ни, но ги и надмина. Роден е за търговия.
— А той самият какво казва, доволен ли е?
— О, мисля, че е напълно доволен. Всъщност ти го виждаш толкова, колкото и аз.
— Е, добре, значи спираме се на петстотин долара. Един ден може да го приемем и за съдружник. Той притежава търговски нюх. Моля те, уреди въпроса с парите и го поздрави от името на двама ни.
На самата Бъдни вечер, когато Франк все още преглеждаше разни фактури и сметки, за да остави всичко в ред преди празника, Джордж Уотърман се приближи до бюрото му.
— Още ли работиш? — попита той, застанал под ярката светлина на газовата лампа, гледайки одобрително старателния служител.
Свечеряваше се и през прозорците се виждаше красивата игра на падащите снежинки.
— Довършвам някои неща — усмихна се Каупъруд.
— Аз и брат ми сме много доволни от работата ти през последните шест месеца. Искахме да ти изразим нашата благодарност и решихме да ти дадем като награда петстотин долара. От първи януари ще ти плащаме редовна заплата от трийсет долара седмично.
— Много ви благодаря — отвърна Франк. — Не съм очаквал такова възнаграждение. Твърде голямо е. При вас научих толкова много.
— Хайде, хайде. Напълно си си заслужил възнаграждението. Можеш да останеш при нас, докогато искаш. Само ще се радваме.
Каупъруд се усмихна вежливо. Беше поласкан от това доказателство за оценката на качествата му. Радостно настроение завладя младежът, облечен в добре ушит костюм от английски туид.
По пътя към къщи Франк си мислеше за същността на работата, с която се бе занимавал досега. Въпреки наградата и обещаната заплата топ не смяташе да остане на тази служба. Братя Уотърман бяха доволни от него и защо да не са? Той беше способен и сам го знаеше — с каквато и работа да се заловеше, тя потръгваше. И през ум не му минаваше, че принадлежи към числото на дребните служители. Тази категория хора трябваше… и щеше да се труди в негова полза. Възгледите му по тия въпроси не се градяха нито върху озлобление или недоволство от съдбата, нито върху някакви опасения от несполука. В неговите очи двамата му господари не бяха нищо повече от бизнесмени „средна ръка“. Той виждаше техните слабости и недостатъци така, както възрастният човек вижда слабостите на детето.
След вечерята, преди да тръгне за срещата си със своята приятелка Марджори Стафорд, Франк разказа на баща си за наградата от петстотин долара и за заплатата, която му бяха обещали.
— Чудесно! — каза баща му. — Постигаш повече, отколкото съм очаквал. Надяваме се, че ще останеш при тях.
— Няма да остана. Догодина ги напускам.
— Защо?
— Не ми се занимава точно с такава работа. Не е лоша, но бих искал да опитам възможностите си на фондовата борса. Това повече ме привлича.
— Не смяташ ли, че постъпваш непочтено спрямо работодателите си, като не ги предупреждаваш предварително?
— Не. Аз съм им необходим — отвърна Франк. През цялото време той се наблюдаваше в огледалото, оправяйки вратовръзката и редингота си.
— Каза ли на майка си?
— Не. Сега ще й кажа.
Влезе в трапезарията при майка си, прегърна я през крехките рамене и каза:
— Знаеш ли какво, мамо?
— Какво? — попита тя и нежно го погледна в очите.
— Тази вечер получих награда от петстотин долара, а догодина ще вземем заплата от трийсет долара на седмица. Какъв подарък искаш за Коледа?
— Наистина ли? Но това е чудесно! Прекрасно! Сигурно много държат на тебе? Вече ставаш истински мъж.
— Какъв подарък искаш за Коледа?
— Никакъв, нищо не ми трябва. Стигат ми децата, които имам.
Франк се усмихна.
— Добре. Щом не искаш нищо, така да бъде.
Тя обаче много добре знаеше, че той ще й купи нещо.
На излизане Франк се спря при вратата, прегърна закачливо сестра си през кръста, каза, че ще се прибере към полунощ, и бързо се запъти към Марджори, защото й беше обещал да я заведе на театър.
— Какъв подарък искаш да ти направя за Коледа, Марджи? — попита той, след като я целуна в слабо осветеното антре. — Тази вечер получих петстотин долара.
Марджори, наивно, едва завършило петнайсет години момиче, още не познаваше нито лукавството, нито користта.
— О, не е нужно да ми правиш никакъв подарък.