Целият този смут всъщност само помагаше на Франк да затвърди решението см относно своята бъдеща дейност — с капитала, с който разполагаше, да си открие своя кантора. Затова дори предложението на мистър Тай да стане негов младши партньор не го поблазни.
— Вашето предприятие е чудесно — каза Франк, когато трябваше да обясни причините за своя отказ, — но аз искам да открия собствена банкерска кантора. Борсовата игра е коварно нещо. Предпочитам да имам малко лично предприятие, отколкото да служа като посредник дори и в най-големите борси по света.
— Но вие сте още толкова млад, Франк — възрази мистър Тай. — Пред себе си имате много години за самостоятелна работа.
Накрая Франк се раздели приятелски и е Тай, и с Ривърс.
— Умен младеж! — забеляза със съжаление мистър Тай след излизането на Франк.
— И ще преуспее — обади се Ривърс. — За първи път срещам толкова способен млад човек.
ГЛАВА VIII
Каупъруд виждаше бъдещето си в розови краски. Беше влюбен, имаше и пари, за да се впусне в замисленото начинание. За акциите си от конския трамвай, които непрекъснато се покачваха, можеше да вземе почти седемдесет процента от текущата им стойност, а ако потрябваше, можеше да ипотекира парцелите си и оттам също да получи доста внушителна сума. Беше установил финансови връзки и с банката „Джирард“ — директорът й Дейвисън силно му симпатизираше — и възнамеряваше един ден и оттам да тегли заем. Най-важно обаче беше да вложи капитала си в неща, от които да реализира бърза и сигурна печалба, и като най-изгодно вложение виждаше конските трамвайни линии, които бързо се разширяваха с местни разклонения.
По същото това време Франк си купи кон и двуколка — най-красивата комбинация, която намери и която му струваше петстотин долара — и покани мисис Семпъл на разходка. Отначало тя му отказа, но после се съгласи. Франк й бе разказал за успехите си, за бъдещите си планове, за неочакваното наследство от петнайсет хиляди долара и за решението си да открие собствена банкерска кантора. Мисис Семпъл знаеше, че баща му скоро ще стане заместник-директор на Трета национална банка, харесваше семейството му и вече започваше да разбира, че зад чувството на Франк към нея се крие нещо повече от обикновено приятелство. Момчето бе станало мъж и я привличаше. Макар че й се виждаше доста неестествено при дадените обстоятелства — беше по-възрастна от него, положението й на вдовица й налагаше да води скромен и затворен живот, който всъщност подхождаше и на характера й, — явно бе, че този стабилен и самоуверен млад човек нямаше намерение да се спре пред нейното преклонение пред условностите.
Чувството на Каупъруд към Лилиан беше съвсем трезво. Той не я идеализираше; тя бе красива, привличаше го физически и духовно, както не го бе привличала никоя друга жена, и това за него беше достатъчно. Пък и съвсем не мислеше, че оттук нататък не може или не бива да харесва други жени. Приказките за светостта на домашното огнище му се струваха празни и винаги бяха минавали покрай ухото му. Парите на Лилиан не го съблазняваха; знаеше, че е богата, и се смяташе задължен в неин интерес да вложи капитала й по най-подходящ начин. Желаеше я физически. С изострен интерес си мислеше и за децата, които биха могли да имат. Искаше да разбере дали ще успее да събуди у нея такава силна обич, че тя да забрави предишния си живот. Странна амбиция. А би могло да се нарече дори странно извращение.
Лилиан Семпъл благосклонно приемаше ухажването му, защото въпреки съмненията и страховете си, въпреки волята си вече изпитваше влечение към него. Една вечер, преди да си легне, тя застана пред огледалото на тоалетката и се взря в лицето си, в шията и голите си ръце. Реши, че е хубава, дори леко се развълнува, когато огледа дългите си кестеняви коси. Помисли си за младия Каупъруд, но веднага си спомни за покойния мистър Семпъл и застина от срам при мисълта за скандала, който можеше да предизвика слухът за връзката й с Франк.
— Защо идвате толкова често у дома? — попита тя още на следващата вечер Франк.
— Нима не знаете? — отвърна той, уверен, че очите му казват повече от думите.
— Не.
— Наистина ли не знаете?